Изследването представлява процес на систематично подробно събиране, анализ и интерпретация на информация с цел да се открие нещо ново (като знание или факт) или да се потвърдят или отхвърлят съществуващи хипотези. Изследването може да бъде проведено в областта на всички научни и академични дисциплини - природните или социалните науки, медицината, инженерните области и много други домейни на човешкото познание. В по-тесен смисъл научното изследване е прилагането на научния метод за изучаване на нещо. Изследванията и откритията често са променяли човешкото познание за света и със сигурност и в бъдеще ще продължат да го правят - може би и още в по-голяма степен, отколкото в миналото. Изследванията в различните области имат приети свои собствени начини за доказване на теории и предположения или обявяване на резултатите от проучването. Например резултатите от едно полицейско разследване се представят като доказателство в съда.
Условно могат да бъдат разгледани два вида изследвания - такива, които са предмет на дейност в изследователски институти (много често държавни) и частни изследвания. Институционалните изследвания се извършват в съответствие с определени правила за правдоподобност, последователност, прозрачност и в съответствие със законите на държавата. Изследователската институция може да извършва различни научни изследвания. Целта на научните изследвания може да бъде установяване на природните закони - пояснения на причините, породили различни събития, а също и в някои случаи прогнози за бъдещи такива. Някои изследвания са доста по-специализирани - ограничени са до въпроси, свързани с научни обяснения в тясно ограничена област, при което се използват и много специфични инструменти за научни изследвания. Съществуват и научни изследвания, които са строго институционализирани и дейността на изследващите лица е строго регламентирана със закон. Всяко отклонение от законово установените правила на тези разследвания (изследвания) води до съответните негативни последици за изследователя. Такива са разследванията на военното разузнаване, полицейското разследване, съдебномедицинските изследвания, разследващата журналистика и много други.
Изследователските методи (методология) са методи, използвани за изучаване на различни области. Всеки изследователски подход има свои собствени уникални методи, но понякога е прието изследователските методи да се разглеждат като отнасящи се до количествени методи за научни изследвания и лабораторни изпитвания.Основните етапи на изследването обикновено включват:
Формиране на въпрос или хипотеза - определяне на проблема или въпроса, който трябва да бъде изследван. Успешните бизнеси са тези, които решават реален проблем и подобряват качеството на живота на хората; този основополагащ принцип в областта на икономиката е валиден с още по-голяма сила и за научните изследвания
Планиране на изследването - избор на методология и инструменти за събиране на данни, както и планиране на стъпките за провеждане на изследването. Най-общо принципът е сравнение между опитна и контролна група. При опитната група се прилага даден лечебен метод или (в по-общия случай) се въздейства с външен фактор, чието действие е необходимо да се проучи в хода на изследването. Върху контролната група не се прилага нищо или се въздейства с така нареченото плацебо - физичен или химичен агент, който няма никакъв реален ефект. В медицината много често за тази цел се използва дестилирана вода или физиологичен серум
Събиране на данни - изпълнение на плана за събиране на необходимата информация чрез различни методи, като наблюдение, експерименти, анкети, интервюта и много други
Анализ на данните - обработка и интерпретация на събраните данни с помощта на различни аналитични техники и инструменти. Използват се различни статистически методи за анализ, с които по чисто математически начин се сравняват резултатите между опитната и контролната група. При добро планиране на проучването се извеждат резултати, релевантни на реалността
Заключение и интерпретация - формулиране на изводи въз основа на анализа на данните и отговор на първоначалния въпрос или хипотеза
Публикация на резултатите - споделяне на откритията с научната общност или с широката публика чрез доклади, статии, презентации и други
Изследването играе ключова роля в развитието на науката и технологиите, като подпомага разбирането на сложни явления и намирането на решения на различни проблеми.
Лабораторното изследване в медицината представлява процес на анализиране на проби от биологични материали като кръв, урина, тъкани и други телесни течности. Всичко това се прави с цел да се оцени здравословното състояние на пациента, да се диагностицират патологични процеси, да се проследи ефектът от лечението и да се открият рискови фактори за развитието на различни заболявания. Основни типове лабораторни изследвания са следните:
Хематологични изследвания - най-често се изисква пълната кръвна картина (ПКК). В повечето болнични лечебни заведения по света (а също и в много амбулатории) тя се изследва като стандартна процедура още при постъпването на пациента за лечение или диагностика. Измерва се броят на различните видове кръвни клетки. Изследва се концентрацията на хемоглобин, хематокрит, както и много други лабораторни показатели
Биохимични изследвания - измерване на нивата на глюкоза, електролити, ензими, липиди и други метаболити в кръвта
Функционални тестове на различни органи - черен дроб, бял дроб, бъбреци, панкреас и всички останали
Имунологични изследвания - тестове за антитела и антигени
Алергични тестове
Микробиологични изследвания - култури за изолиране и идентифициране на микроорганизми (бактерии, вируси, гъби). Антибиограмата определя чувствителността към различните антибиотици
Молекулярно-генетични изследвания - PCR тестове за откриване на ДНК или РНК на патогени, генетични тестове за наследствени заболявания и мутации
Цитологични изследвания - микроскопски анализ на отделни клетки
Хистология - изследване на тъкани под микроскоп с цел диагностика на тумори, но и на всякакви други заболявания
Образни изследвания - двуизмерни рентгенографии, компютърна томография и ядрено - магнитен резонанс
Всички лабораторни изследвания имат голямо значение за точността на поставената диагноза и назначената терапия. С напредъка на медицината броят назначени изследвания рязко се повишава, като непрекъснато се въвеждат и нови видове изследвания. Всичко това се прави с единствената цел да се подобри качеството на живот на пациента, по възможност с минимално инвазивни методи. Ползите от лабораторните изследвания са следните:
Подпомага се процесът на поставяне на диагноза - установяването на точната причина за клиничните симптоми и оплакванията на пациента. През последните около 150 години процесът на поставяне на диагноза рязко се подобри именно поради въвеждането на множество различни методи за лабораторни изследвания. В началото на XIX век и преди това просто не е имало технологична възможност за извършването на тези изследвания, поради което и поставянето на диагнози и назначаването на терапии се е извършвало по чисто умозрителни методи
Проследяват се резултатите от лечението. В днешно време това също се извършва с помощта на лабораторните изследвания - след като даден лабораторен показтел се нормализира, то очевидно терапията е ефективна. Така се извършва оценка на ефективността и безопасността на терапевтичните интервенции
Превенцията и скринингът също разчитат до голяма степен на лабораторни изследвания - ранното откриване на заболявания и рискови фактори днес е възможно единствено благодарение на лабораторните изследвания, тъй като при клинична изява заболяването вече е напреднало значително и терапевтичните мерки са доста по-обемни и сложни. Този принцип е валиден с особена сила за малигнените неопластични процеси на вътрешните органи - бъбрек, черен и бял дроб, панкреас, стомах и черва. Ранното откриване на патологичния процес позволява вземането на превантивни мерки за развитието и прогресирането му, а в идеалния случай той може да бъде премахнат радикално - при което пациентът вече е клинично здрав. Профилактиката през последните няколко десетилетия придобива все по-голямо значение
Мониторинг на хронични състояния - например, диабет, хипертония, хиперлипидемия. При острите състояния лабораторният мониторинг няма толкова голямо значение с изключение на най-тежките патологични процеси - инфаркти, мозъчни инсулти, перитонити и септични състояния. При тях своевременното откриване на отклонения в лабораторните изследвания може да има жизненоважно значение - корекцията на някои отклонения в хомеостазата често води до спасяването на живота на пациента
Всички лабораторни изследвания се провеждат по един и същи начин:
Вземане на проба - може да включва вземане на кръв, урина или слюнка, както и на различни видове тъкани
Транспорт и съхранение - осигуряване на адекватни условия за запазване на пробата, тъй като при нейното евентуално повреждане изследването няма да даде достоверен резултат - на практика се губи смислът от провеждането му
Анализ в лаборатория за това се използват различни методи и технологии, които се развиват все повече през последните няколко десетилетия
Интерпретация на резултатите - оценката им се извършва от лекар, който взема предвид клиничния контекст.
Лабораторните изследвания играят ключова роля в съвременната медицина, като предоставят обективна информация за здравословното състояние на пациента и подпомагат клиничното решение относно това как да се лекуват заболяванията. В световен мащаб буквално ежедневно се въвеждат нови и нови видове лабораторни изследвания - което многократно повишава разходите за лечението на пациента, но в същото време повишава качеството на това лечение, а като следствие - и качеството на живот на пациента.
Всяка тъкан или клетъчен материал, премахнати от човешкото тяло, е задължително да бъдат изследвани патологично. Унищожаването на каквато и да било отстранена тъкан без патохистологично изследване се счита за голяма грешка, която е и необратима и прави невъзможно пациентът да се диагностицира отново след години - при по-сложни клинични случаи се налага ревизия на диагнозата, дори и след дълъг период от време. В съвременната патология съществуват два основни типа изследвания - хистопатологични (изследване на тъкани) и цитопатологични - изследване само на клетки без вземане на тъканни проби. Напоследък се извършват и молекулярни патологични изследвания - те са на субклетъчно ниво и показват генетичните свойства на клетките. По време на оперативните интервенции понякога е необходима спешна морфологична диагностика, което се постига чрез замразяване на тъканта. В българската медицинска литература това изследване се нарича гефрир - от немския глагол gefrieiren, което означава замразявам. Следва да се има предвид че това изследване е доста по-неточно от нормалното, при което се изработва парафиново тъканно блокче - възможни са фалшиво негативни резултати, т.е. реално да има малигнен процес, а той да не се открие при гефрирното изследване. Това представлява опасна диагностична грешка, но се случва сравнително рядко, поради което и изследването на парафинови блокчета и днес намира широко приложение в клиничната практика. Винаги обаче се изисква ревизия на трайния препарат, за да се елиминра статистическата грешка - защото ако реално има наличен малигнен процес и той не се диагностицира своевременно и нсе вземат терапевтични мерки, туморът продължава да нараства с всички негативни последици от това. Оценката на хирургическия марж се използва, за да се определи дали има метастази в лимфните възли, има ли неопластичен процес в неочаквани области и да се определи видът на тумора, ако има такъв. Рутинното патологично изследване продължава след тази процедура. Например, при пациент с рак на гърдата, зоната на операцията може да бъде разширена, ако се наблюдава наличие на рак, разпространен в аксиларните лимфни възли. Когато е необходимо за диагностиката на заболяването, в допълнение към основните прегледи се използват различни по-специализирани изследвания. Такива са хистохимията, имунохистохимията, флоуцитометрията, (не)директното имунофлуоресцентно изследване и хибридизацията in situ.
Хистопатологичното изследване се извършва при взети тъканни проби - то дава доста по-ценна информация от цитологичното, тъй като се виждат не само отделни клетки, но и съотношенията между тях, междуклетъчните контакти и цялата тъканна архитектура. След вземането на пробата тъканите се подлагат на серийна обработка, за да могат да бъдат изследвани под микроскоп. Етапите в хистопатологичното изследване могат да бъдат обобщени по следния начин:
Макроскопска оценка - извършва се оглед на препарата. Тъканите се изследват от лекар специалист, вземат се проби, представящи болестта. Това е първата стъпка, необходима за поставянето на окончателната диагноза - точно както това се случва в едноименния роман на Артър Хейли. В много случаи още на този етап може да се постави сигурна и точна дигноза - например при откриване на кръвни съсиреци в съдовете на премахнат орган, при размачкване на тъкани и органи като следствие от травми, при гангренозен разпад и в много други случаи
Проследяване на тъкани, разрязване и оцветяване - лабораторен етап. Тъканите, взети от хирурга, се включват от лаборанта в парафинови блокове, след което се подлагат на обработка. Всеки парафинов блок се разслоява на тънки срезове, които се оцветяват по специфични методи. Най-често се използва оцветяването с хематоксилин и еозин, а за мастната тъкан - Судан 3
Микроскопско изследване - след като лабораторните етапи приключат, тъканите се оцветяват и могат да бъдат изследвани под микроскоп. Обикновено това се извършва от специалиста по патологична анатомия, който поставя окончателната диагноза
С помощта на радиологични изследвания или под ехографски контрол е възможно да се вземе проба посредством тънкоиглена аспирационна биопсия (FNAB - fine needle aspiration biopsy). Това може да се извършва при почти всички човешки органи - особено от щитовидната жлеза, гърдата, белия дроб и панкреаса; в лицево - челюстната област методът намира приложение доста често при биопсични изследвания на околоушната жлеза. По време на тази процедура патологът извършва предварителна оценка на клетъчния материал, който е наличен в препарата. Цитологичното изследване се извършва и при така наречената цитонамазка, която се използва при скринингови изследвания за карцином на маточната шийка. Взетите проби се разстилат върху слайдове, оцветяват се и се изследват под микроскоп. Резултатът от РАР-цитонамазката се отчита като аномалия на епителните клетки (атипичност) - при наличие на подобни аномалии пациентката се проследява и се определя програма за лечение.
Имунохистохимичното изследване е метод, който се използва за определяне на произхода на клетките, особено при диагностиката на малигнени неоплазии. Използва се и за визуализацията на различни видове маркери в раковите клетки, които определят опциите за така наречената таргетна терапия. Имунофлуоресцентно изследване е метод, използван за определяне на произхода на клетките - също при диагностицирането на злокачествени неопластични процеси. Молекулярната патология е област, в която патологичната анатомия, клиничната патология и генетиката работят заедно. Тя е свързана с нови области на изследване (геномика, протеомика, метаболомика) и също има роля в диагностиката на рака и анализа на мутациите в човешкия организъм. Молекулярните патологични изследвания установяват промените в тъканите на ниво гени и молекули. Те също са в основата на целево ориентираната терапия, която става все по-важна през последните години. Особено при някои видове тумори (предимно в областта на меките тъкани) молекулярните изследвания могат да бъдат необходими както за диагнозата, така и за лечебния подход и за прогнозата на заболяването.
Електронномикроскопските морфологични изследвания се налагат сравнително рядко в клиничната практика. Те намират приложение при диагностиката на най-слабо диференцираните тумори - неопластични процеси, при които дори не е възможно да се установи дали произходът е епителен или съединителнотъканен. Такива процеси обаче се срещат изключително рядко, поради което електронната микроскопия се използва повече при изследвания с научна цел.
Въвеждането на рентгеновите методи за изследване доведе до рязко подобрение на качеството на повечето лечения в медицината и особено на процеса на поставяне на диагноза - той стана и по-бърз, и по-точен, което принципно се наблюдава рядко във всяка една област на човешката дейност. Методът е наречен на името на германския физик Вилхелм Конрад Рьонтген, който го прилага за първи път в края на XIX век с цел визуализация на костите на ръката. Рентгеногра́фията (на английски: projection radiography, plain film radiography, roentgenography,) представлява образно изследване, което използва йонизиращо лъчение - рентгенови лъчи, гама лъчи или неутрони. Това представлява един от неразрушителните методи за визуализация на вътрешната структура на обекти и се използва в много области - от диагностициране на фрактури в медицината, през откриване на пукнатини в структурата на материалите при изпитвания в областта на индустрията, до удостоверяване автентичността на произведения на изкуството. При приложението на рентеновите лъчи с пълна сила е валидно едно изказване на магьосника Гандалф от романа "Властелинът на пръстените" - този, който чупи нещо, за да види какво е, напуска пътеката на мъдростта. Методът не е инвазивен, не предизвиква никаква болка и по никакъв начин не е неприятен за пациента - отнема няколко секунди до минута и изисква единствено физически покой. Това може да представлява проблем сравнително рядко - при хиперактивни деца и психично болни пациенти. В миналото рентгеновото изследване е водело до повишено лъчево натоварване за живия организъм - като това твърдение е валидно особено силно за флуорографията. Съвременните апарати облъчват живите тъкани минимално и позволяват изготвянето на практика на десетки рентгенографии дневно.
За да се извърши рентгенография, е необходим източник на йонизиращото лъчение - рентгенова тръба (рентгенови лъчи) или радиоактивен изотоп, излъчващ гама-лъчение. Излъченото лъчение преминава през изпитвания обект и се регистрира върху специален филм или се записва от сензори, които показват изображението върху монитор. Част от радиацията се абсорбира при преминаване през тествания обект, в зависимост от плътността на материала и неговата дебелина. Лъчите, преминаващи през материала, водят до черно оцветяване на ядрата на сребърния бромид във фотографския филм, като плътността на почерняването е обратно пропорционална на плътността на фотографираната част. Това означава че колкото по-плътни са изследваните тъкани, толкова по-малко ядра ще почернят, а светочувствителният филм ще покаже по-светло оцветяване. Обратно, тъканите с по-малка плътност като цяло дават по-тъмен рентгенологичен образ - снимката изглежда черна. В медицината рентгеновата снимка се използва главно за откриване и идентификация на фрактури на костите, както и за локализиране на чужди тела в телесните кухини - попаднали случайно при поглъщане или вдишване или като резултат от ятрогенна намеса. В областта на денталната медицина рентгенографиите представляват незаменим диагностичен метод. Енергията, която се използва при рентгеновите изследвания, е ниска с цел да се избегне причиняване на големи радиационни щети върху чувствителните живи тъкани.
Рентгеновите лъчи намират приложение и в областта на промишлеността и авиацията. С тяхна помощ е възможно изследване на вътрешната структура на всякакви предмети, като те се облъчват с рентгеново лъчение и то се регистрира от съответния сензор. Рентгенографията се използва също в криминалистиката, дефектоскопията и археологията - откриването на минимални пукнатитини при едно самолетно крило например може да има решаващо значение за безопасността на полета, тъй като механичното разрушване на крилото по време на полет винаги има ужасяващи последици.
Всяка доза рентгеново облъчване, дори минималната, има известно увреждащо действие върху opганизма. Ако защитните механизми на тялото са запазени обаче това действие преминава без проблем. Поради това е важно всеки индивид да поддържа имунитета си, да се храни пълноценно и като цяло да води здравословен начин на живот. При превишени дози на йонизиращото лъчение обикновено страда най-уязвимият орган или система на организма. В България като цяло хората получават 3 - 4 пъти по-голяма доза рентгеново облъчване от останалите европейци. Средното лъчево натоварване в Европа е 0.3 - 0.6 милисиверта (мСв) на година, а в България то е 1.3 - 3.5 мСв през 2019 година. Причинита за това е в сравнително старото оборудване на рентгеновите кабинети, което постепенно се подменя, но все още има доста какво да се желае - в много държавни лечебни заведения все още се срещат съветски рентгенови апарати, произведени през 70-те години на ХХ век. Съвременните цифрови диагностични апарати дават няколко пъти по-малка доза на облъчване, като същевременно качеството на изображението е многократно по-добро. При всички случаи обаче е добре да се избягват неоправданите рентгенови изследвания. Разбира се, при спешни състояния като пулпитна болка в зъб или фрактура на която и да е кост в организма е невъзможно да се предприеме лечебна намеса без рентгеново изследване. При други здравословни проблеми обаче (някои предимно хронични заболявания) лекарят може да предложи други методи на диагностика. Така например при съмнение за язва на стомаха често се прилага ендоскопия. За диагностика на проблеми с гръбначния стълб при децата отдавна е въведен методът на оптичната томография – това е абсолютно безвредно изследване, основано на използването на обикновения лъч светлина. Ако лекарят все пак е изпратил пациента на рентген, е необходимо да се даде адекватно обяснение защо е необходимо това изследване, какво ще се случи, ако пациентът се откаже от него, и защо не са възможни алтернативни методи. Например, ако има симптоми на пневмония, рентгенът е единствената възможност да се потвърди диагнозата и така да бъде спасен животът на пациента. Това е методът на информираното съгласие за всяка една лечебна или диагностична процедура, който през последните няколко десетилетия измести патерналистичния метод.
Сиверт (международно означение Sv) е мерна единица от системата SI за определяне на дозата на йонизиращите лъчения. С нея се измерва количествено биологичното въздействие на радиацията върху живите организми. Други близки единици като грей характеризират предимно физичните аспекти на погълнатата радиация. Наречена е на името на шведския медицински физик Ролф Сиверт (1896 – 1966) и се използва от 1979 година. Един сиверт представлява количеството енергия, погълнато от килограм жива тъкан, равно по въздействие на погълнатата доза лъчение от 1 Gy. Докато единицата грей измерва погълнатата радиация от какъвто и да е материал, в сиверти се измерва радиацията, погълната от отделния човек. Връзката между двете се изразява чрез формулата 1 Sv = 1 Gy х w, където Sv е означението за сиверт, Gy – за грей, а w е тегловен коефициент, специфичен за всеки един вид радиация (wR) и всеки вид тъкан (wT). Това равенство, свързващо сиверт и грей, показва че еквивалентната доза и погълната доза имат еднаква размерност. Ефективната доза числено обаче не е равна на погълнатата доза. При определянето на еквивалентната доза се вземат предвид физичните свойства на лъченето - при това положение еквивалентната доза е равна на погълнатата доза, умножена на коефициента за качеството на излъчването wR. Той зависи от вида на самото лъчение и характеризира неговата биологична активност. Така например за алфа-частиците коефициентът на качеството има стойност от 20. Това означава че при равно количество енергия на лъчението, погълнато от единица маса от органа или тъканта, биологичният ефект от алфа-частици ще се окаже двадесет пъти по-силен от ефекта на гама-лъчението. При определяне на ефективната доза се взема предвид и приносът на различните органи и тъкани в общото увреждащо действие на йонизиращото лъчение по отношение на здравето на човека. Ефективната доза е равна на еквивалентната доза, умножена с тегловен коефициент wT. Той зависи от приноса на един или друг орган в лъчевите поражения, нанесени при облъчването на отделните органи или тъкани на организма като цяло.
Еквивалентната доза има голямо значение в областта на радиобиологията, докато ефективната доза е една от основните величини, използвана за хигиенното нормиране на нивото на радиационно въздействие. Максимално допустимата доза за една година е от порядъка на 150 мСв. Тя се получава предимно от хора, които се нуждаят от системен рентгенологичен контрол (рентгенови лаборанти) или са внезапно пострадали - в резултат на авария, тежка травма или вътрешно кръвотечение, които водят до тежко общо системно увреждане на организма. Ако се извършват единствено обичайните диагностични изследвания (флуорография, мамография, зъбни рентгенографии и т.н.) годишно могат да се съберат едва около 15 мСв. Така че да се избягват те поради страх от облъчване е несериозно - въпреки множеството публикации по темата във форума БГ-мама. Важно е да се отбележи и че над 70 % от първичните диагнози се поставят единствено с помощта на рентгеново изследване. По-старата единица измерване на дозата на йонизиращото лъчение се нарича рентгне, като 1 милисиверт е равен на 114 милирентгена. Основните рентгенови изследвания дават следното лъчево натоварване:
флуорограма (една проекция) 0.6 - 0.8 мСв
цифрова флуорограма (1 проекция) 0.03 - 0.05 мСв
мамограма 0.2 - 0.3 мСв
дентален (зъбен) рентген 0.15 - 0.35 мСв
определяне на пълния зъбен статус (10 снимки) 1.1 - 1.8 мСв
ортопантомограма (панорамна снимка на двете челюсти) 0.006 - 0.02 мСв
снимка на тазобедрена става 0.03-0.05 мСв
Компютърното томографско сканиране също е безболезнено образно изследване, което използва рентгеновите лъчи. То осигурява на лекаря възможност за оглед на органи и анатомични структури, които не могат да се визуализират чрез традиционните рентгенови методи на изследване. Скенерът получава данни от рентгенови лъчи, генерирани от излъчвателя и приети от сензора различни ъгли около тялото. Тъй като рентгеновата тръба и сензорът обикалят около тялото на пациента по спираловидна траектория, в англоезичната медицинска литература понякога се употребява терминът cone beam computer tomography - който е донякъде неточен, тъй като линията на движението им е с форма на спирала (или резба), а не на конус. След компютърната обработка на информацията се генерира изображение на напречното сечение на телесните тъкани и органи. Прецизното сканиране (при изпълнение на препоръчаните протоколи за изследване на различните органи и системи), както и съпоставянето на тези изображения с клиничната информация, гарантира до голяма степен точна диагноза. И тук обаче е валидно една сентенция, която се разпространява сред фотографите - не по-малко важно от качеството на фотоапарата е задвизьорното устройство. Рентгенологът разглежда образа и в зависимост от неговия клиничен опит и теоритични познания се издава заключение за резултата от образното изследване.
КT на цяло тяло се извършва конкретно за оценка на гръдния кош, корема и тазовата области. КT сканиране използва сложно компютъризирано рентгеново оборудване за производство на напречни изображения, които позволяват подробна оценка на анатомията и патологията. Често се използва контрастно вещество (въведено перорално и/или интравенозно), за да се разграничат различните структури и органи, разположени в тези области. Какво е КТ скринингово изследване на белия дроб? Този вид изследване открива наличието на белодробни заболявания, както и ракови образувания в белия дроб много преди те да причинят своите характерни симптоми. Използвайки тази технология, можем да открием увреждане на белите дробове от пушене, замърсители, предишна белодробна инфекция или заболяване, както и начален стадий от развитието на рак на белия дроб, който би бил невидим на редовно провежданите рентгенографии на белия дроб. Този „компютърен преглед“ е подходящ за хора с повишен риск от рак на белия дроб: например-настоящи или бивши пушачи, както и хора със значително излагане на тютюнев дим или друго белодробно увреждане в резултат на повишени професионални рискове. При липса на симптоми това скрининг изследване може да се извърши без лекарско предписание. Какво е Невро-КT? Невро-компютърната томография се занимава конкретно с централната нервна система и свързаните с нея структури, като включва изображения на главата и гръбначния стълб, например: КT на синусите за диагностициране на инфекции на синусите КT на главен мозък поради главоболие КT на вътрешното ухо поради загуба на слуха и други Това са само някои от диагностичните приложения за Невро-КT. Нашите специализирани неврорентгенолози са в състояние да предложат цялостна и квалифицирана интерпретация и оценка на направените изображения. Какво е КT на мускулно-скелетната система? Компютърната томография показва структурите в крайниците и гръбначния стълб. Дали става въпрос за оценка на болезнено рамо или артрит на коляното с дегенерация на хрущяла, рентгенолозите на Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център могат да осигурят пълна и точна диагностика на различната патология. Това позволява на изпращащия лекар да разработи пълен и ефективен план за лечение. С последващите изображения може да се следи резултатът от лечението, за да се постигне пълно възстановяване на пациента. Какво е КT ангиография? КT ангиографията е специализирано изследване за оценка на артериалните и венозни структури на даден орган в човешкото тяло. Какво е скрининг на сърцето за оценка на калциеви плаки? „Оценка на калциевите плаки на сърцето" с КT е бърз и лесен начин да разберете дали има калциране на артериите на сърцето. Сканирането предоставя данни за количествено калцираните плаки в коронарните артерии. Той е точен показател на вероятността от бъдещ инфаркт. Това неинвазивно изследване на сърцето не се нуждае от никакви лекарства или интравенозно приложение на контрастна материя. При липса на симптоми това скрининг изследване може да се извърши без лекарско предписание. Какво е 3D сканиране на сърцето / коронарна КT ангиография? Триизмерното коронарно КT сканиране е нов революционен метод за оценка на сърцето и коронарните артерии. За лица, изложени на риск от сърдечно-съдови заболявания, интравенозно се инжектира контрастно вещество, за да се направят триизмерни изображения с висока разделителна способност на сърцето и кръвоносните съдове. 3-D сканирането на сърцето ясно показва стесняванията и/или запушванията на артериите на сърцето, които могат да доведат до инфаркт.
Ядрено-магнитният резонанс представлява медицинска технология за образна диагностика, която служи за ясната визуализация на анатомията и физиологичните процеси на части на тялото без за това да се използват рентгенови лъчи или йонизиращи лъчения. При него се ползва принципа на радиовълните, възникващи в хомогенно магнитно поле. При срещата им с тялото се получава сигнал (ехосигнал), който се улавя от специални приемници и се обработва по компютърен път. Липсата на йонизираща радиация прави този метод на изследване особено полезен при деца. ЯМР се използва широко в болниците и клиниките за диагностика, стадиране и проследяване на различни заболявания, без да се излага човек на радиация. Информацията от ЯМР се различава от тази на компютърната томография и методиките на нуклеарната медицина. Приемниците, които се използват при изследването, се наричат антени, бобини, шпули и за всеки регион от тялото се използват специфични такива, позволяващи генерирането на най-ясни и детайлни образи. При някои случаи е необходимо поставянето на контрастно вещество (парамагнитна контрастна субстанция) с цел постигането по-информативен образ - например при доказването на тумори или възпалителни процеси. В зависимост от типа на апарата или според предполагаемата диагноза изследването протича по различен начин. Апаратите се намират в специална стая с контролиран достъп. В нея пациентът ляга върху маса, която бавно го придвижва в 70 - 100 см. отвор на тунела на апарата. Някои апарати са специално разработени с по-широк отвор, за да може децата и пациенти с клаустрофобия да се чувстват по-комфортно по време на изследването. По време на изследването се чуват много силни тропащи шумове. Те са напълно нормални и се пораждат от електромагнитните превключватели. Апаратът, за който стана дума вече, е снабден с всякакви програми за диагностика при деца, които частично потискат нивото на тези шумове, за да може малките ни пациенти да се чувстват по-комфортно. Вижте как протича изследването при деца и при хора, които по една или друга причина предпочитат изследването да бъде проведено под анестезия от ТУК. Обикновено изследването е безболезнено и продължава между 15 и 40 минути, през което време се събират множество образи. По време на изследването е много важно да не мърдате изобщо и да дишате съвсем равномерно. Дори и най-малкото движение може да доведе до смущения в образите и с това да провали изследването. Поради тази причина деца под 10 години се изследват с анестезия. Ако се страхувате от тесни пространства може да обсъдите този проблем с нашите специалисти като има възможност да ви бъде направено изследване под упойка. Алтернативни методи биха могли да бъдат ехографията, КТ и сцинтиграфия.
При определени пациенти МРТ изследването е неприложимо докато при други трябва да се съобразят някои особености. Това е така, защото ЯМР може потенциално да движи медицински изделия с метал в тях или да повлияе на тяхната функция. За да се избегнат всякакви рискове за живота и здравето на пациента, екипът който провежда изследването, трябва да има следната информация: 1. Наличие на поставен пейсмейкър е абсолютно противопоказание за изследване с ЯМР поради факта, че попаднал в среда с магнитно поле пейсмейкърът спира работа, което може да застраши сериозно живота на пациента. 2.Наличие на поставени метални предмети в тялото (метални протези, съдови клипсове или чужди метални тела). Голям процент от поставяните метални импланти са съвместими с ЯМР и позволяват провеждане на изследване, без никакъв риск за пациента. За целта всеки имплант притежава паспорт, който след манипулацията е необходимо да изискате от лекаря, който го е поставил. 3. Бременни жени в първите три месеца от бременността не е редно да се изследват с ЯМР тъй като това е периодът на оформяне на органите на плода (органогенеза) и няма информация за влияението на магнитното поле върху този процес. След третия месец на бременността няма данни за вредно влияние на ЯМР върху плода и методът се използва за диагностика на болести и аномалии на бебето (фетален ЯМР). 4. Алергии. ► ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАТЕ? Подвижните метални части попаднали в магнитното поле могат да доведат до нараняване. За това преди началото на изследването е необходимо да оставите следните предмети извън помещението с апарата. часовник, очила, обици дебитни и кредитни карти метални части на облеклото монети, ключове и др. метални предмети в джобовете подвижни зъбни протези слухови апарати
ЯМР е метод на първи избор при изследване в областта на неврологията и неврохирургията. Детайлът, който предоставя методиката, е в пъти над всички останали. В днешно време освен анатомична информация за ЦНС, методиката предоставя и множество данни относно функцията. Има ясен контраст между сивата и бялата субстанция в мозъка и това прави ЯМР най-добрият избор за много други състояния, включващи туморни заболявания, множествена склероза, инсулт, болест на Алцхаймер и епилепсия. Възможността за оценка на кръвоносни съдове без контраст се нарича магнитно-резонансна ангиография (MRA- 3D TOF) – серия която генерира образи на артериите, за да се търси анормално стесняване или разширяване на стените на съдовете (тези с риск от спукване). MRA често се използва за оценка на артериите на шията и мозъка, гръдната и коремната аорта, бъбречните артерии и краката. Може да се използва и за оценка на вродените сърдечни заболявания. 2. Мускулно-скелетна система: ЯМР е незаменим при изследване на гръбначния стълб, за оценка на всички заболявания на ставите и тумори на меките тъкани. 3.Стомашно-чревна система: ЯМР позволява неинвазивна оценка на всички заболявания, засягащи черния дроб, панкреаса и далака, както и възпалителни заболявания и тумори на червата. Методът е златен стандарт при изследване заболяванията на ректума, особено при диагностиката и проследяването при рака на ректума. Особено ценна е методиката при диагностиката на заболяванията на простатната жлеза и женските полови органи като ни позволява ясно разграничаване между туморните и останалите заболявания.
ПЕТ скенерът е най-новият метод за образно изследване - въведен е за първи път през 2004 година. Съкращението ПЕТ означава позитронно - емисионната томография. Методът се използва изключително широко в онкологията и неврологията, а последните години - и в кардиологията. Понякога се използва и названието 5D или 5G скенер - което е абсолютно неправилно, но пък звучи доста актуално и модерно. Принципът на действие при ПЕТ-скенерът е следният: венозно се прилага вещество, съдържащо радиоактивен елемент. Посредством външен детектор, който е вграден в позитронно - емисионния томограф, се улавя разпространението на това вещество е организма. Най-удачният пример за ползата от ПЕТ-скенера е откриването на разпределението на радиоактивната глюкоза. След нейното венозно приложение тя се разпрострянва в цялото тяло, но в много по-голяма степен в неопластично променената тъкан поради нейния повишен метаболизъм. Това позволява на много раннен стадий да се диагностицират повечето онкологични заболявания. Чрез позитронно - емисионната томография е възможно откриването и на други, много специфични молекули и биомаркери - например при карцином на простатата или невроендоскринни тумори. В тези случаи се използват радионуклиди и различни изотопи, които обикновенно се синтезират на място в съответната клиника по нуклеарна медицина. ПЕТ-скенерът намира приложение и при някои дегенеративни неврологични заболявания (болест на Алцхаймер) и някои двигателни нарушения. През последните години има и доста по-специфични приложения - откриват се активни огнища на мозъчна възбудимост при епилепсия.
При възпалителни процеси ПЕТ-скенерът дава идеална възможност за локализация на активното огнище, но изследването все още е скъпо и при достатъчен клиничен опит на лекуващия лекар е неоправдано при банални възпаления. Освен това ПЕТ-скенерът дава известно лъчево натоварване на организма, което представлява допълнителен аргумент срещу употребата му като стандартно изследване.
Образът, който се генерира при позитронно - емисионната томография, е доста по-неясен от този на компютърната томография. За сметка на това последната не позволява визуализацията на хиперметаболитните зони. Поради това много автори през последните години препоръчват да се извършва софтуерна интерполация на двата типа образни изследвания - компютърните програми наслагват двата образа и така се комбинират предимствата на двете изследвания. В същото време се елиминират техните недостатъци. Подобни интерполации позволяват дори изработката на хирургични водачи за резекцията на тумори - изчислява се оптималното разстояние от границата между неопластичната и здравата тъкан и там преминава линията на разреза. Това позволява премахването на тумора в здрави граници и съхраняването в същото време на собствените тъкани на пациента.
Лабораторни изследвания
Хистологични изследвания
Рентген
Компютърна томография
Ядрено - магнитен резонанс
ПЕТ-скенер