Терминът лечение означава процес на възстановяване на здравето на пациента, когато в неговия организъм са се развили болестни процеси или пациентът е прекарал някакви наранявания, физически или психически травми. Лечението обикновено се провежда след поставена диагноза и в повечето случаи има за цел стимулиране и възстановяване на засегнатите органи или системи в организма; както е казал Хипократ, медицината е изкуството да се подражава на лечебните способности на природата. Целта е пълно излекуване на организма, като при хроничните заболявания лечението може да бъде продължително, с междинни ремисии, да води до пълно излекуване в някои случаи, а в случаите когато това не е възможно се преминава към поддържащи терапии. За лечението се използват лекарства и лекарствени продукти. За лекуването на по-тежките хронични заболявания понякога се използват иновативни или алтернативни методи. В някои случаи, когато определен орган престане да функционира се прибягва и до трансплантации. В лицево - челюстната област най-често се прилагат костните трансплантации; през последните 20 години в света започнаха да се извършват и лицеви трансплантации, които определено са технически най-сложните оперативни интервенции в областта на лицево - челюстната хирургия, а също и тези с най-голям оперативен обем.
Терапията (от гр. θεραπεία – лечение) е подход за възстановяване на здравния баланс в организма, това е медицинска наука, която изучава методите и средствата за прекратяване на болестния процес и възстановяване на нормалното състояние на организма. В повечето литературни източници термините лечение и терапия се използват като синоними - значението им е едно и също. Описани са следните видове терапия:
I. Според подхода:
Етиологична Цели преустановяване на болестния процес чрез отстраняване на причината, която го е предизвикала. Това е най-добрият и най-сигурен начин за лечение. Прилага се винаги, когато е възможно. Типичен пример за етиологична терапия е антибиотикотерапията – потискането на болестотворните микроорганизми с антибиотици
Патогенетична Цели спиране на развитието на болестния процес. Прилага се само в случаите, когато етиологичната терапия е невъзможна. Типичен пример за патогенетична терапия е инсулиновата терапия при диабетно болните. Техният панкреас не произвежда инсулин и единственият начин за лечение е чрез неговото инжективно въвеждане в организма на пациента
Симптоматична (Палиативна) - цели подтискане и облекчаване на болестните признаци. Прилага се само като допълнение към етиологичната или патогенетичната терапия. Типичен пример за симптоматична терапия е аналгезията (обезболяването). Изключително вредно и погрешно е да се счита, че липсата на болестни признаци означава и липса на заболяване! Самолечението с обезболяващи, успокояващи и други симптоматични средства само маскира признаците на болестта, без да спира нейното развитие!
II. Според използваните лечебни средства: фармакотерапия – Лечение чрез използване на лекарствени средства. Това е най-широко използваният вид лечение. Чрез медицински технологични устройства Осъществява се чрез комплекс от физически методи за въздействие върху болния организъм. Основните видове физикална терапия са:
Антибиотикотерапия -чрез използване на антибиотици.
Фитотерапия – Фитотерапията е лечение чрез използване на лечебната сила на определени растения (билки). Извършва се от дипломирани лекари, които работят в официални здравни заведения. Почти всички емпирици спекулират, че използват този метод за лечение
Химиотерапия – Чрез използване на химични вещества и съединения, които са извлечени от природни източници (растения, микроорганизми, животински тъкани и органи) или са синтезирани по изкуствен път
Електротерапия – лечение чрез електричество: галванизация (електрофоретична терапия) – за въвеждане на лекарства през кожата, чрез използване на електрично поле
УВЧ-терапия – лечение чрез ултрависокочестотно електрическо поле
Мануална – масажи, свивания, разгъвания радиотерапия (лъчелечение) – чрез използване на лъчиста енергия:
Лазерна терапия – облъчване с лазерни лъчи, най-често за лечение на кожни болести
Рентгенова терапия – облъчване с рентегови лъчи, най-често за лечение на злокачествени тумори
Ултравиолетова терапия – облъчване с ултравиолетови лъчи, за укрепване на костната и имунната система
Спортна терапия – т.нар. „медицинска физкултура“, комплекс от упражнения за: коригиране на гръбначни изкривявания, раздвижване след операции и др.
Ултрасонотерапия – лечение чрез ултразвук, най-често за разбиване на камъни в бъбреците и пикочния мехур
Хидротерапия – част от натуропатията и физиотерапията, лечение чрез използване на горещи и студени душове, бани и водни масажи
III. Според методите
Консервативна Осъществява се чрез физични, химични и биологични методи, за чието осъществяване не е необходимо хирургично въздействие върху тъканите и органите на болния организъм
Оперативна (Хирургична) – Осъществява се чрез пряко хирургично въздействие върху тъканите и органите на болния организъм
IV. Терапия според предназначението
Лечебна терапия – терапия с цел излекуване
Поддържаща терапия – терапия по време на ремисии
Превантивна терапия
V. Според комуникацията - консултативна и инвазивна – включително психотерапия, като методично прилагане на определени психологически техники за възстановяване на афективното равновесие на личността; Когнитивно поведенческа терапия
VI. Класификация по чисто исторически признаци - традиционни и иновативни терапии
VII. Класификация според лицето, което определя и прилага терапията. Самолечение и теорията на колективното познание на автрийските икономисти Мизес и Хайек