Здравето е ниво на функционалност при живите организми. То е състояние – хомеостаза, при което организмът е уравновесен, т.е. постъпващите и произведените енергия и маса са приблизително едни и същи, налице е метаболитна ефективност. При хората това е общо състояние на ума, тялото и духа, при което няма болест, нараняване или болка. Болестта и здравето са двете основни форми на жизнена дейност, които многократно могат да преминават една в друга по време на живота на човека, растенията и животните. Според повечето патофизиолози здравето е нормалното състояние на организма, при което структурата и функцията съотвестват една на друга, а регулаторнтие системи са в състояние да поддържат постоянството на вътрешната среда (хомеостазата) и адекватно да приспособяват тялото към условията на външната среда. За човека като социално същество здравето включва и пълноценно участие в различните видове обществена и трудова дейност.
СЗО дава по-широка дефиниция за здравето, според която то е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг. Според покойния професор Митков (патофизиолог от Медицински Университет - Пловдив) ако се приеме подобна дефиниция, то целият български народ през 90-те години на ХХ век би бил хронично и неизлечимо болен. До голяма степен професорът се оказа прав - зимата на Жан Виденов на практика причини тежко заболяване на целия народ на България. От чисто философска гледна точка е доста спорно как точно се определя нивото на благополучие - за един индивид даден проблем може изобщо да не представлява проблем, докато за друг може да води до изпадане в тежки депресивни състояния. Тези индивидуални възприятия са валидни дори и за множество соматични заболявания, а не само за психичните - един плеоморфен аденом с давност 40 години и диаметър 8 см. може да не води до никакви оплаквания от страна на пациента, но обективно погледнато човекът е болен - налице е патологичен процес. В социалната сфера вариациите са още по-големи и поради това критериите за здраве са до голяма степен индивидуални.
Здравето се изразява и в това че в отговор на всекидневните дразнители възникват адекватни реакции, които по характер, сила и продължителност са типични за повечето представители на дадената популация. Дразнителите биха могли да бъдат физически и психически. Благодарение на тези адекватни реакции здравият организъм компенсира отклоненията, запазва целостта и невредимостта си. Това води до функционален оптимум на съгласувана дейност, ефективност и икономичност. Освен това здравето представлява количеството на резервите в организма и максималната производителност на органите при запазване на качествените граници на техните функции
Поддържането на здравето се постига чрез различна комбинация от физическо, умствено и социално благосъстояние и благоденствие, които заедно понякога са наричани триъгълник на здравето. Терминът здрав освен това е широко приложим в контекст - използва се в смисъл на здравословна общност, здравословен град или здравословна околна среда.
Здравето на един организъм се свързва със състоянието на структурата, метаболизма и функциите на отделните органи и на целия организъм. Предполага се че при здрав организъм липсват отклонения от нормалните параметри на тези показатели. Ето защо, често понятието здраве се отъждествява с термина норма, докато понятието болест пък се използва в смисъл на патология. Същността на нормата се изразява във факта, че всички процеси в организма и различните форми на контакт с външната среда, са обусловени от тенденцията към съхранение и продължение на живота. Стойността на тези норми се определя от средностатистическите измерения на различни показатели - антропометрични, физиологични и биохимични. Нормата от своя страна има две значения:
приложно значение на нормата. Включва средните стойности от измерването на даден показател при голям брой здрави организми. Представлява статистическа норма, която отразява типичното и най-разпространеното измерване на дадения показател. Независимо от широката популярност на нивото на този показател, в значителна степен могат да се заличат индивидуалните особености. По този начин не винаги може да се разкрие същността на изследвания процес и неговите вътрешни връзки, които обуславят богатството на материалната организация на организма. Тези недостатъци на статистическата норма ограничават и реализацията на един основен медицински принцип - да се лекува не болестта, а болният индивид
методологично значение на нормата. Включва както количествени критерии за оценка на нормата, така и качествена оценка на взаимодействието между отделните параметри. Основната цел е да се изясни съответствието на тяхното общо състояние по отношение на конкретните условия на средата.
Поради гореизложените значения е възприето схващането че нормата при живите организми е функционален оптимум. Този оптимум включва протичането на всички процеси в живата система при максимално възможно съгласуване, сигурност, икономичност и ефективност. Оптималното състояние е най-доброто от реално възможните сходни състояния, което най-пълно съответства на конкретните условия и на задачите за функциониране на системите при тези условия. Понятието норма представлява измерителната характеристика на взаимодействието между организма и средата. Определя динамичното самосъхранение при различни условия на съществуване и има за основа закрепени от генотипа и проявяващи се чрез фенотипа форми на реакция и организация на реагиращия субстрат.
Нормата не е неизменна и не е лишена от противоречия. Представлява диалектическо единство между устойчивост и променливост - колкото и да звучи като изказване от учебник по научен комунизъм, това твърдение е валидно с пълна сила за областта на физиологията и патофизиологията. Съществени параметри на жизнената дейност могат да варират в рамките на нормата и същевременно да получават оптимални значения по отношение на съответните условия на средата. Вариациите в много случаи представляват възможност за по-добро приспособяване към средата. Понякога обаче могат да излязат от границите на оптималното състояние, при което възниква ново качество – патологичен процес. Границите на променливостта и устойчивостта на живите организми, в които запазват своята качествена определеност, могат да бъдат доста условни. Тази условност в някои случаи може да заличи границата между здраве и болест. За условност може да се приеме квалифицирането на определени частни свойства, признаци или параметри, които могат да бъдат нормални при едни обстоятелства и ненормални при други.
Според СЗО нормата представлява физическо, духовно и социално благополучие. В случай че един от тези компоненти липсва, то човек е болен. Както вече стана въпрос, в много случаи това определено означава че българският народ е хронично и постоянно болен. Съществуват някои по-специфични ключови фактори, които определят дали хората са здрави или в състояние на болест. Такива са:
Доход и социален статус
Мрежа за социална подкрепа
Образование и грамотност
Условия на работа
Социална среда
Физическа среда
Лични практики за здраве и способности за справяне
Здравословно развитие в детството
Биология и генетика
Услуги в сферата на здравеопазването
Култура
Други три независими фактора, които имат значение за индивидуалното здраве, са:
Начин на живот
Заобикаляща среда
Биомедицински – генетични и семейни фактори
Върху здравето също влияят храненето и хранителните навици и спортуването или ежедневната физическа активност. Здравето се влошава от редица увреждащи фактори:
Нездравословен / небалансиран и заседнал начин на живот
Тютюнопушене, употреба на алкохол, стимуланти и наркотици
Стрес
Болести
Липса на лична хигиена и замърсяване
Процесите на стареене
При днешното развитие на науката и технологиите медицината позволява да се излекуват повечето болести, но съществена е също и превенцията, както и ранното лечение на заболяванията. Алтернативната медицина, например акупунктура, също се справя с редица заболявания. Постигането и поддържането на здравето е продължаващ, непрекъснат процес, който се повлиява от еволюцията на знанието, грижата за здравето, личните усилия и лекарската помощ.
Науката за здравето е клон на науката, фокусиран върху здравето. Има два подхода в здравната наука: изучаването и изследването на тялото и свързаните със здравето въпроси, което да доведе до разбирането как функционират организмите на хората и животните. Практическо значение за живота на хората има приложението на това знание за подобряване на здравето и профилактиката на различни заболявания. Според различни класификации профилактиката е три вида:
Първична - насочена е към предотвратяването на възникването на заболяванията
Вторична - профилактика на прогресията на заболяванията, тяхното хронифициране и задълбочаване
Третична - профилактика на възникването на усложнения
Общественото здраве се описва от Уинслоу като наука и изкуство на предотвратяване на заболяванията, удължаване продължителността на живота и подпомагане на здравето, чрез организирани усилия и информиран избор на обществото, организациите, нацията и отделния човек, на общностите и индивидите. Това е наука, която се занимава и изследва заплахите към общото здраве на обществото и общността, базирано на анализ на популационното здраве. В една отминала епоха общественото здраве се наричаше народно здраве и дори си имаше министерство - но в тази епоха всичко се определяше като народно.