Медицината (от латински medicus – лечител) е хуманна наука, която изучава методите за диагностика, лечение и профилактика на болести и наранявания. Тя изучава системите на човешкия организъм, симптомите на заболяванията и определя методите за тяхното лечение. Разнообразието, устройството и начинът на живот на животните и организмите, които се изучават от биологията, водят до възникване на специални и приложни клонове в медицината. Практикуването на медицинската грижа се поделя между професионалните лекари и други групи професионалисти като медицински сестри, рехабилитатори, лаборанти, санитари, фармацевти, зъботехници, различни протезни ортопедични техници, както и някои други класове професии. Медицината обикновено се разглежда като множество от различни клинични специалности като педиатрия, гинекология, неврология и т.н., които се занимават с отделни и специфични системи на организма, заболявания или области на здравето. Например денталната медицина (наричана в близкото минало стоматология, а още по-назад във времето - одонтология) е дял от медицината, който изучават състоянието, болестите и лечението на зъбите и устната кухина. Ветеринарната медицина се занимава със здравето на животните. Съществуват и различни теоритични специалности, който са от особена важност за оказването на адекватна медицинска помощ от всеки един практикуващ лекар - анатомия, физиология, биохимия, биофизика и много други. Всички те са разгледани по-долу в хода на настоящото изложение.
Не е известно кога точно започва да се развива медицината като област от човешкото познание. С възникването на вида Homo Sapiens в даден момент по време на първобитно - общинния строй започват и опити за лечението на различни заболявания - най-вече травми, получени по време на лов на едри животни и битки между различните племенни групи. Извършват се и елементарни лечебни манипулации - премахване на паразити от един индивид на друг, което се наблюдава и сред примати, бозайници и птици. Това също представлява медицина в първоначален вид, така че възникването на тази научна дисциплина вероятно се е случило и много преди обособяването на биологичния вид човек. Според някои историци и археолози преходът от висшите примати към човешки вид се е осъществил точно с появата на медицинската помощ - мймуната се превръща в човек точно когато започва да помага на себеподобните си. Един индивид е пострадал - има счупен крайник. В една враждебна околна среда някой се е погрил за него или нея, пренесал го е на безопасно място и е шинирал с подръчни материали фрактурирания крайник. Тъй като в природата нито едно животно не може да оцелее със счупен крак, от философска гледна точка подобни схващания са до голяма степен обосновани. В интерес на истината, дори и при много нисши организми като мравките също има опити за лечение на увредените индивиди - така например във всеки по-голям мравуняк има обособени ходове, в които лежат и се възстановяват насекоми, увредени от механични травми, застаряващи индивиди или просто изтощени и преуморени мравки. Поради начина на живот на мравките се налага ежедневното извършване на тежък физически труд, съчетан със сериозна организация - и вероятно burn-out синдромът изобщо не е рядко срещано явление във всеки един по-голям мравуняк.
Тъй като историческите изследвания се базират основно върху писмени източници, а такива през първобитно - общинния строй липсват, не е известно кога точно възниква хирургията и медикаментозната терапия на различни заболявания. На базата на археологически находки също могат да се извеждат и някои изводи за историческото развитие на хората - открити са метални хирургични инструменти, използвани преди 15 000 и дори 20 000 години, което говори за опити на хората да оперират различни патологични процеси. Не е известно кога за първи път е наложен хирургичен шев, но това вероятно се е случило много скоро след въвеждането на технологията за шевно съединяване на различни текстилни тъкани и кожа.
С появата на писмеността обаче хората започват да оставят следи от своята дейност и историците могат да получават известно количество обективна информация. Във века на фалшивите новини и хибридните информационни атаки е спорно доколко една информация изобщо може да бъде обективна, но при съпоставката на различните писмени източници са възможни поне първоначални изводи за това какво точно се е случило през различните епохи. Сред най-ранните исторически и текстови сведения от Древна Гърция и Египет се открива информация за наличието на развита за времето си медицина - хората са имали нужда от лечение и съответно се е намирал и ентусиаст, който да прави опити да лекува. Лечебни практики съществуват още от племенната праистория на човечеството - използване на растения (билколечение) и минерали. Много често лечебните манипулации представляват чиста измама - черна и бяла магия, магическо пеене при приготвяне на билки, заклинания, баене и други. Добре позната религиозна лечебна система е анимизмът (придаване на духовна сила на неодушевени предмети), спиритуализмът (призоваване на боговете или връзка духовете на предците), шаманизмът (придаване на мистични сили на определен човек) и врачуването (магическо разкриване на истината). Медицинската антропология изследва начина, по които са били организирани културата и обществото при възникване на здравни проблеми, нуждата от здравни грижи и превенцията на заболяванията. Медицина съществува и в Иран, Индия и Китай от най-дълбока древност. Инките и маите също не са оставали по-назад - в Южна Америка например е открита долна челюст, във фронталния участък на която е поставено здраво интегрирано към костта тяло от минерален произход (вероятно някакъв вид камък). Това представлява зъбен имплант и със сигурност пациентът е можел да извършва дъвкателна дейност за дълъг период от време с този имплант. Медицината на Древен Египет е характерна по-скоро с предмодерните идеи за спа лечение (бани на Клеопатра). Широко се прилага и терапия с билки и минерали, както и козметична медицина. Египтянинът Имхотеп (живял през третото хилядолетие преди новата ера) е първото име на лекар известен за историята на човечеството.
Според повечето изследователи обаче историята на медицината започва в Древна Гърция и Рим - като в това твърдение има голяма условност. Основните традиции в лечителското изкуство идват от Древна Гърция, а названията и начините на наименуване в медицинската терминология идват от Древен Рим с използването на латински за тази цел. Гръцкият лекар Хипократ е наречен баща на медицината - с пълно право, тъй като Хипократ в своите трудове описва базови принципи за диагностика и лечение на много заболявания, които принципи в по-голямата си част са валидни и до днес. Древногръцкият автор успява да положи основите на познанието дори и в една много тясна специалност като ортодонтията. Хипократ въвежда и клетва давана от младите лекари. Тя е наречена в негова чест – Хипократова клетва и макар и видоизменена се полага и днес от новозавършващите медици. Хипократ е и първият, който категоризира заболяванията като остри, хронични, ендемични и епидемични. Въвежда в употреба и различни медицински термини, които се използват и в днешно време - обостряне, рецидив, разнасяне (на заболяване, оток и други), криза, пристъп, връх на заболяването и период на възстановяване.
Тъй като в Древна Гърция религията е политеистична, за повечето ситуации и области на живота е имало отделен бог. Предвид важността на медицината за живота на хората изобщо, хората са си измислили и медицински бог - Асклепий, на латински - Ескулап. Неговият жезъл се превръща в световен символ на медицината и се използва като емблема, лого или герб на държавни инситуции и лечебни заведения на седемте континента. Този символ представлява жезъл с крила и две змии. Любопитното е че точно този тип жезъл е бил въведен по погрешка като медицинска емблема - всъщност той принадлежи на бог Хермес, а не на Асклепий. Според легендата гръцкият бог Хермер имал магически жезъл, чиято сила била да прекратява спорове и да сдобрява скараните без изобщо да има нещо общо с медицината. Преди много години обаче американски военни лекари объркали жезъла на Хермес със символа на друг гръцки бог – Асклепий, бог на медицината. Освен това бог Хермес е бил вестоносецът на боговете, можел е да се придвижва с голяма скорост и според легендите имал шапка, оувки и тояга с крила - именно затова жезълът с двете змии има крила. Асклепий е имал нещо като прът с крила и само една змия - змията е давала отрова, която в много случаи се е използвала за лекарство, докато символиката на крилата остава неизвестна. В крайна сметка, след намесата на различни хора, изказали се по всевъзможни начини (подготвени и неподготвени) се е получил символът, който се използва и до днес.
Гръцкият лекар Гален е един от най-големите хирурзи на древния свят. Той извършва редица смели за времето си операции, включително на мозъка и очите. След падането на Западната Римска империя и началото на Ранното Средновековие гръцката традиция в областта на медицината запада в Западна Европа. Тя обаче продължава в просъществувалата още няколко века Източна Римска империя - Византия. Друг съществен източник на медицински правила и практики е медицината в Древна Азия, или мюсюлманската медицина, особено Авицена. Първите сведения за организиране на болнични заведения са от района на планинския връх Михинтале в Шри Ланка, където съществуват доказателства за наличието на специализирани медицински заведения за лечение на пациенти. Индийският лекар Сушурата описва множество оперативни техники, включително и най-ранните форми на пластичната хирургия. Преди 750 години в мюсюлманския свят медицината се е развивала благодарение на арабски преводи на Хипократ, Гален и Сушурата. Ислямският свят прави значителни приноси за медицината. Най-известен персийски лекар е Авицена, който наред с Имхотеп и Хипократ е смятан за един от основоположниците на медицинската наука и практика. Неговият труд "Канон на медицината" представлява една от най-известните книги в история и философия на медицината. Други известни лекари са Абулкасис, Ибн Зухр, Ибн ал-Нафис и Авероес. Разис е един от първите, които оспорват хуморалната теория на Хипократ, която въпреки това продължава да се налага още дълго време, както на Запад, така и в ислямския свят. Ислямските болнични заведения (наречени Бимаристан) са ранни примери за начало на обществена болнична помощ. Основи на обучението по медицинска практика може да намерим в Канон на медицината на Авицена, който е персийски лекар-философ и който я пише през 1025. Това е вероятно една от най-известните и влиятелни ранни книги върху практика на медицината, която продължава да има своето влияние и днес, като основна част от философия на медицината. Допълваща тук е The Complete Book of the Medical Art от Ali al-Abbas, с нейните трактати върху практиката на медицината, тук може да обобщим, че персийската школа през времето на Християнското Средновековие, също както и други направления в Персия като математика и геометрия (тригонометрични функции), а също и алгебра (алгоритми), например, са водещи в тази епоха.
По време на Средновековието медицината постига възход в своето развитие в Персия и други азиатски страни, които боравят с персийските трактати по медицина. На пръв поглед изглежда, че медицината в своето развитие е в застой в Европа през 14-15 век, но и из Европа тогава вилнее Чумата, и това дори обезлюдява в значителна степен някои райони в Близкия изток (по-вероятно бягащи от нея) и Европа. Според някои автори, интересен е фактът, че Западна Европа се справя по-ефективно с пандемиите от ислямския свят, като се има предвид, че в ислямския свят такъв вид бедствие не се появява през Средните векове. След застоя на медицината в Европа през Средновековието тук тя все пак отново търси да намери своето развитие, сред първите важни фигури, които се стараят да възродят мястото на медицината и анатомията са италианският християнските изследователи в анатомията Лоренцо Белини, Габриеле Фалопио и британският лекар Уилям Харви. Повратна точка в медицината е постепенното отхвърляне, на това което е било известно като подход на „традиционните авторитети“, какъвто може да се види при италианският хирург Алесандро Бенедети, генерал-хирург във Венецианската армия. Остарелият подход се основава на идеята, че ако някой изтъкнат човек е изказал някаква идея в миналото, то това е истината и всичко което е наблюдавано като несъответствие на тази идея се е счита за аномалия и изключение. Тази революция в мисленето се наблюдава и в други клонове на науката, като например отричането на теориите на Птолемей от Коперник. Лекари като Андреас Везалий започват да доказват или опровергават някои от съществуващите теории. Андреас Везалий е и авторът на една от най-влиятелните книги, посветени на човешката анатомия – De humani corporis fabrica. През късното Средновековие обаче в Европа започва да се развиват имунологията и епидемологията, с изучаването на разпространяването на заболяванията възниква идеята и за имунната защита срещу тях, тези изследвания и проучвания започват в Средновековните библиотеки към манастирите и продължават в европейските и великобритански университети.
По време на калвинизма и Реформацията във Франция например продължават да работят създадените болници, макар и в по-малък обем, заради религиозните вълнения. Първи започват да се еманципират от християнството и неговата прекомерна намеса в болниците френските лекари и особено хирурзи. Френският лекар Амброаз Паре се смята за един от основателите на съвременната хирургия. Бактерии и други микроорганизми са наблюдавани за първи път под микроскоп от Антони ван Льовенхук през 1676 година, което инициира научното направление микробиология и поставя нови въпроси за причинителите на инфекциозни заболявания. Частично основавайки се на работата на италианския анатом Реалдо Коломбо, английския лекар Уилям Харви описва кръвоносната система. Херман Бурхаве се счита за основател на физиологията, тъй като пръв води курсове на тази тема в Лайден и е автор на учебника Institutiones medicae (1708). Като основател на денталната медицина се възприема френския зъболекар Пиер Фошар. Ветеринарната медицина се разделя за първи път от хуманитарната медицина през 1761 година, когато френския ветеринарен доктор Клод Бургелот създава първото в света ветеринарно училище в Лион, Франция. Преди това медиците са лекували едновременно хора и животни.
В по-късен етап модерната биомедицинска наука започва да измества ранните медицински традиции, основаващи се на хербализъм и теорията за четирите хумори. Сред най-ранните модерни тенденции е създаването на ваксината срещу едра шарка от Едуард Дженер в края на 18 век. Повратна точка е и откритието на Робърт Кох на бактериите, като причинител на редица заболявания направено в края на 80-те години на 19 век. Няколко десетилетия по-късно се откриват и използват първите антибиотици. Може да се каже, че след 18 век медицината се модернизира бързо и необратимо в рамките на Европа, но и по целия свят. Немските учени Рудолф Вирхов, Вилхелм Рьонтген, Карл Ландщайнер и Ото Льови правят важни открития. В Англия Александър Флеминг, Джоузеф Листър, Франсис Крик и Флорънс Найтингейл допринасят също значително за модерната наука и медицина. Испанският доктор Сантяго Рамон и Кахал се счита за основател на съвременната невробиология. Забележими приноси за развитието на медицината имат и редица учени извън Европа. Такива са новозеландеца Морис Уилкинс, австралийците Хауърд Флори и Франк Бърнет. Сред имената на хората допринесли за развитието на медицината са и американците Уилям Коли, Джеймс Уотсън и много други. След Първата световна война постепенно се развива концепцията за evidence based medicine - медицина, базирана на доказателства. Това е може би ключовият момент в развитието на тази област от човешкото познание - нещо, съизмеримо с въвеждането на асептиката, общата анестезия и антибиотичната терапия, но всъщност при задълбочен анализ се оказва че е много по-важно. Научният подход и твърденията, изказани на базата на доказателства и статистики всъщност окончателно извеждат медицината от сферата на заклинанията и шаманизма и я превръщат в съвременна наука с всички последици от това - лекарите вече имат неоспорима теоритична база, върху която да стъпят и да развиват иновативни методи за лечение с доказана ефективност. Повечето медицински специалист от XXI век са яростни застъпници на научния подход, включително и авторът на настоящия текст д-р Венцеслав Ралев - неговата научна кариера можете да разгледате в различните секции на нашите сайтове.
Българската медицина има богата история. Още тракийските лекари са успели да развият впечатляващи медицински умения. Сред тракийското население, а и в съседна Древна Гърция и Рим е било много широко разпространено балнеолечението (което в днешно време се нарича СПА - sanus per aqua), както и диетичното лечение с натурални хранителни добавки. Освен това обаче тракийските лекари развиват и научна, и практическа хирургия, използвайки професионални хирургични инструменти. Следва много дълъг период на застой - през мрачните средни векове, когато религията е определяща за повечето области от живота на хората, а научният подход е сведен до минимум. Това води до застой и в развитието на медицината - основните медицински манипулации са свързани с лечението на рани, получени по време на битка, а цялата останала патология се лекува с молитви и заклинания - както и в останалата част от Западния свят. През Възраждането се развива българската народна медицина и билколечение, като систематичен подход към записване на разнообразните растителни видове и рецепти базирани на тях. Можем да открием образа на лекаря от Възраждането във възрожденската литература. Например Вазов в своя роман Нова Земя описва турски лекар във вече освободените български земи, който лекува както пациенти (без начение от националност и етнос) с професионални знания, така и в някои случаи техните коне (за тогава важни за придвижването през населените места). Първите медицински институции като такива се появяват в България след Освобождението, когато руските военно-полеви лекари основават обучителни центрове, тези центрове в България са паралелни на такива в Москва, като днес са известни с названията Пироговски институти (София, Москва). Руските военнокомандващи от войните преди, а и самата Освободителна война имат нужда от професионален военно полеви лекар и хирург (за спешна и полева медицина) и това става Николай Пирогов, който в едно със знанията си за военна наука, той е роден в семейство на руски военен, добавя и практиката си като хирург. Той действително става толкова известен по време на войните, че му се дават сгради и помещения в освободена България, където да се обучават българските лекари от него и негови колеги руски хирурзи, това е началото на българската хирургия и медицинска наука в съвременността. В действителност още от тогава и не само през Социализма българската медицина е тясно свързана в обучението и медицинските образователни институции с руските такива.
Медицинското образование и подготовка варира в зависимост от страната и региона. В най-общия случай обаче то включва въвеждащо обучение по различни теоритични предмети - анатомия, физиология, медцинска физика, химия и биология и много груги. Следва клинична практика на студентите под наблюдението на техните преподаватели (супервизия), както и възможност за по-нататъшна специализация. Самото медицинско обучение е обект на активно научно изследване, чиято цел е да се определят възможно най-добрите подходи и методи. Завършването на обучението дава степен и титла д-р (на английски напр. M.D. или Doctor of Medicine), като такива подобни титли в някои страни като Англия и Индия са давани и за хомеопатично (алтернативна медицина) обучение като CCH, RSHom и други. Тези титли се дават от държавно и световно признати университети и институции. Тъй като знанието, техниките (като подходи) и медицинската технология (устройства, софтуер) продължава да еволюира с бърза скорост, много регулаторни институции изискват продължаващо медицинско образование. Практикуващите медицина поддържат и осъвременяват своето знание по множество начини, включително медицински списания, семинари, конференции и онлайн програми.
Областите на медицината в миналото са били две или три на брой, но с течение на времето и с развитието на науката стават десетки и все по-тясно специализирани. Дентални лекари с чувство за хумор прогнозират не без основание че някъде през 2050 година със сигурност ще има специалисти по лечение на медиовестибуларния първи и втори коренов канал на шестите горни зъби. Съществуват фундаментални области на медицината, с които започва образованието по специалността и които включват базови теоритични познания. За да може успешно да лекува и предотвратява заболяванията, лекарят трябва много добре да познава нормалния ход на биологичните процеси в здравия организъм, и неговите изисквания към условията на заобикалящата го жива и нежива природа. Фундаменталните медицински дисциплини са общобиологични науки, които разглеждат именно строежа и функцията на живите организми при нормални условия, без наличието на патологични процеси. Обикновено с изучаването на фундаметналните дисциплини започва следването по медицина, като с напредването в различните учебни курсове постепенно студентът започва и усвояването на приложни предмети - т.е. такива, които са по-пряко свързани с практиката и разглеждат предимно патологичните процеси в организма (различни заболявания), както и методите за лечението им. Разбира се, преди да се научи да лекува заболявания, бъдещият медик трябва да усвои и самия механизъм на протичане на патологичния процес - поради което патоанатомията и особено патофизиологията се причисляват повече към фундаменталните дисциплини, отколкото към приложните. От своя страна фармакологията се смята за фундаментална наука, поради което и се изучава в трети курс на магистърските програми; след това, в пети курс, се изучава и клинична фармакология, която има повече приложен характер.
В повечето държави по света за фундаментални медицински дисциплини са приети следните области:
Анатомия - начална медицинска специалност и част от учебната програма, която изучава физичните структури на човека и животните. Анатомията се изучава с цел подготовка за клиничните специалности и особено на хирургията
Физиология - изучава функциите на системите и органите на организмите
Биостатистика - изучава приложението на статистическите методи в биологията. Съществено необходима е за планирането, оценяването и интерпретирането на медицинските изследвания и профилактични мероприятия. Фундаментална е и също за епидемологията и базираната на доказателства медицина
Биохимия - наука за химичния състав на организмите, за химическите процеси, които се извършват в тях, както и за връзката на тези процеси с жизнената им дейност
Ембриология - изучава ранното развитие на организмите
Медицинска генетика - изучава развитието на живите организми, наследствеността и нейните изменения
Хигиена - комунална, трудова, на храненето, радиационна, транспортна и други
Цитология - изучава микроскопския строеж на отделните клетки
Микробиология - изучава биологичните процеси на микроорганизмите - бактерии, вируси, паразити и гъби
Хистологията изучава биологичните тъкани под светлинен микроскоп, електронен микроскоп и имунохистохимия
Медицинските специалности в повечето страни на света са следните:
Медицинска информатика
Здравен мениджмънт
Хирургия
Анестезиология
Кардиология - инвазивна и неинвазивна
Кардиохирургия
Фармакология
Фармация
Офталмология (Очни болести)
Имунология
Инфекциозни болести
Епидемиология
Неврология
Токсикология
Ендокринология
Медицинска микробиология изучава микроорганизмите - бактерии, гъби, вируси, приони и първаци
Детски болести
Ревматология
Диетология
Белодробни болести
Оториноларингология (уши-нос-гърло)
Вътрешни болести
Урология
Гастроентерология
Акушерство и гинекология
Онкология
Рентгенология
Хематология
Физиотерапия
Дерматология и венерология
Психиатрия
Съдебна медицина и деонтология
Неврохирургия
Нефрология
Патоанатомия
Патофизиология
Дентална медицина се наричаше стоматология до 2007 година. Преди това, до Втората световна война, дисциплината се е наричала одонтология. И в трите случая това представлява дял от медицината, който изучава състоянието, болестите и методите за лечение на зъбите и устата. Една огромна част от патологичните процеси, които се лекуват от всеки един зъболекар, са от зъбен произход; от своя страна по-голямата част от зъбната патология се дължи на кариеса и усложненията му - пулпити и периодонтити. Едва през последните няколко десетилетия се обръща повече внимание на заболяванията на пародонта - от една страна, поради повишването на техния относителен дял в световен мащаб, а от друга - поради някои трудности в диагностиката и лечението им, а и поради честата загуба на зъбите, до която води прогресирането на тези заболявания. В повечето страни на света (включително и в България) стоматологията се изучава в отделна магистърска програма - което не е характерно за нито една друга медицинска специалност. Причина за това е много голямата честота на зъбната патология, която изисква и голям брой подготвени дентални лекари за посрещане на нуждите на населението от лечебни намеси. Зъбният кариес засяга почти 100 % от всички хора, съответно е необходимо някой да лекува това заболяване. Различните страни имат различни стандарти по отношение на денталномедицинските специалности, но най-общо разделението е следното:
Кариесология
Зъбопротезиране (протетика, протетична дентална медицина)
Пародонтология и лигавични заболявания
Орална патология
Алтернативната медицина е събирателно понятие - обхваща лечебни методи, които се смятат като алтернатива на традиционните и утвърдени начини за лечение на заболяванията и именно поради тази причина е въведено подобно понятие. Много от тези методи са в сферата на магиите, заклинанията и шаманизма, а някои от тях представляват чиста измама. В най-лошия случай алтернативните методи на лечение са изключително опасни за живота на пациента - много лечители например премахват пигментни невуси с помощта на киселини и основи, което в крайна сметка води до развитието на малигнен меланом. Комплементарна медицина пък означава едно допълнение към традиционните хирургични и терапевтични методи на лечение, което не ги отрича, а само ги допълва - акупунктура, китайска традиционна медицина, рейки, фитотерапия, хиропрактика и хомеопатия. Голяма част от комплементарната медицина (поне според мнението на нашия екип) също представлява чиста измама, но някои лечебни методи пък са с доказана ефективност и се практикуват от сериозни лекари с висока успеваемост. Така например акупунктурата има отличен лечебен ефект при различни дискови хернии, атипични лицеви болки и много други.
Други, допълнителни медицински специалности са философията на медицината и медицинската етика. Медицинската етика е система от морални принципи, които прилагат ценности и ценностни съждения в ежедневната медицинска практика. Приложението на тези морални принципи обикновено се свързва с традициите на практиката на медицина, но някои въпроси имат и по-съвременен характер. Понякога вместо медицинска етика се използва терминът биоетика, макар биоетиката да има доста по-обширен смисъл - обхваща и дисциплини като изследвания върху животни, генетика и много други. Съществуват и редица медицински хуманитарни науки като - текстология и медицинска литературна хуманитаристика, медицинска философия и етика; медицина, история и религия; медицина и религия, социални науки - медицинска антропология и социална медицина. Философията и историята на медицината са основни за изучаване на теорията (а много често и практиката) в медицината. Философията на медицината и еволюционната медицина (Дарвинистка медицина) са два подхода в биологията и медицината, които се смятат за противоположни - или поне в миналото се смятаха за такива. Днес еволюционните теории са наложени като изцяло достоверни и по света няма сериозен изследовател, който да ги отрича.
Медицината и изкуството винаги са били в много тясна връзка. Това е валидно за всяка една област от изкуството - рисуване, скулптура, филмово изкуство и музика. Основното приложение на рисувателното изкуство в медицината е за скициране на анатомичните характеристики на човека. Всякакви изображения, които са приложими в медицината (скици, щателно нарисувани изображения по които се изучава устройството на човека) всъщност са създадени от художници с медицински познания. Рисуваните атласи по анатомия са незаменимо учебно помагало за студентите по медицина - може би най-известните в цял свят са Gray's Anatomy и Sobotta. В България и до ден днешен се използват атласите на съветските автори Синелникови (баща и син), които също се оценяват отлично от повечето студенти и специализанти. В редица художествени гимназии и университети се изучава предметът пластична анатомия - това е дял от анатомията, който описва строежа на тези части от човешкото тяло, които са видими без да се нарушава целостта на организма. С развитието на съвременните информационни технологии все повече се използват компютърно генерирани изображения - те са статични и динамични, двуизмерни, 3D и 4D, и също осигуряват добра визуализация на анатомичния строеж на тялото и на различни оперативни интервенции. Общото между всички изображения на анатомични обекти е къртовският труд, който е необходим за изготвянето им, тъй като изображенията трябва да бъдат колкото е възможно по-детайлни. Не на последно място, много художници са рисували портрети на лекари в официално облекло и в процеса на ежедневната им работа - което има за цел ги представя като личности пред публиката.
Медицината и филмовото изкуство са в изключително тясно взаимодействие от момента, в който хората са изобретили начини за прожектиране на динамични изображения - подвижен образ. Днес филмовото изкуство в медицината прилага това което през XVI - XIX век е въведено от художниците при изобразяването различни анатомични и патологоанатомични препарати с образователна цел. Освен това в цял свят непрекъснато се продуцират пълнометражни игрални филми и сериали на медицинска тематика - Спешно отделение, Д-р Хаус и Анатомията на Грей са изиграли съществена роля за мотивацията на много млади хора да започнат да учат медицина. Често и музиката към медицинските сериали придобива популярност. Освен музиката на сериалите, има и много популярна музика, свързана с медицината - като песента на Руши Виденлиев Il Ritmo Del Mio Cuore (Ритъмът на моето сърце).
История на медицината
Медицинско образование
Области на медицината
Медицински специалности