Терминът показание (показания в множествено число) се използва предимно в правната сфера, по-рядко в медицината. Значението на думата е доста различно в двете сфери: от юридическа гледна точка показанията представляват даване на информация на разследващия или съдебния орган от страна на обвиняем или свидетел - показания се дават пред съд, полиция, следствие или прокуратура. Тъй като показянията са основен метод за установяване на истината и раздаване на справедливост в съвременния свят, при подаване на заявка за търсене в Google първите няколко десетки страници, които се индексират, са основно на юридическа тематика. Това обаче далеч не означава че в медицинската сфера показанията са нещо маловажно или несъществено! От медицинска гледна точка показание означава нещо, което показва или указва по-добра прогноза за прилагане на дадено лечение на болен. Това нещо би могло да бъде клиничен симптом или параклинично изследване, както и натрупан в миналото клиничен опит при лечение на даден патологичен процес - от страна на лекуващия лекар или други клиницисти от съответната медицинска специалност. В много случаи при лечението на своя пациент лекарят използва натрупани данни отпреди няколко хилядолетия или се възползва от клиничния опит на негови колеги от противоположната половина на Земното кълбо. Тъй като човешкият организъм реагира на различни терапии по сходен начин с минимални различия по отношение на расата и месторождението, това улеснява клиницистите при определянето на показанията за лечение. Еволюционните промени са бавни и от момента на възникването на медицината като наука до днес промените в организма на човека са минимални. Терминът показание донякъде се припокрива като значение с думата индикация, макар че индикация понякога се използва и в смисъл на белег, знак, известно количество информация за нещо. Логично е терминът показание да има антоним - противопоказание, докато при индикация се използва думата контраиндикация. Противопоказание означава възможност от настъпване на усложнение или влошаване на състоянието на болния при прилагане на дадено лечение; понякога пък лечението просто няма да има ефект, което също е противопоказание за приложението му - според съвременните концепции в медицината лечения би следвало да се прилагат само при реална необходимост, а не чисто профилактично. Същото е значението и на термина контраиндикация.
Лъжесвидетелството е престъпление срещу правосъдието и обществото като цяло. То може да се извърши устно или писмено пред съд или друг надлежен орган на властта. Надлежни органи на властта са тези органи, които имат правото да предизвикат, извършват и прекаратяват наказателно преследване. Това са съдът, прокуратурата и разследващите органи - обикновено следствието, но също полицията и различни митнически органи. Лъжливите свидетелски показания могат да бъдат давани устно при разпит. Премълчаването на истината и представянето в съда на фалшива писмена декларация също се смята за лъжесвидетелство.
По закон едно лице не подлежи на накaзание за лъжесвидетелство, ако с това, че казва истинат, уличава себе си в престъпление. Това означава, че ако обвиняем по дело отрича вината си, той или тя не извършва лъжесвидетелство и няма да понесе наказателна отговорност за това. Естествено така по никакъв начин няма да се промени факта че при доказана вина следва да се изтърпи наказанието, предвидено по закон. Съществуват случаи, при които някой не желае да лъжесвидетелства, но не би искал и показанията му да станат причина негов близък да отиде в затвор или дори само да понесе парична глоба или административно наказание. В този случай законът дава право на свидетеля сам да реши дали искам да свидетелства за престъпление, извършено от негов близък. Всеки е свободен да откаже да даде показания срещу съпруга си или човека, с когото живее във фактическо съпружеско съжителство, родителите си, децата си, братята или сестрите си. Всеки има правото да откаже да свидетелства и при условие, че с показанията си ще уличи себе си в престъпление.
Подстрекаването на някого към лъжесвидетелство се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. При условие че подстрекаваните лица са две или повече – с до три години затвор. В подобна ситуация свидетелят не бива да се поддава на заплахи, защото ако чрез свидетелските му показания възникне опасност за живота и здравето на него самия или на негови близки, той или тя има право на защита като свидетел.
Всеки свидетел има правото да оттегли своите фалшиви показания без да понесе наказателна отговорност за тях. Това обаче е необходимо да се направи преди присъдата или съдебното решение да са влезли в сила и преди срещу него/нея да е образувано наказателно производство за лъжесвидетелство.