Съзнанието е едно от основните понятия във философията, социологията и психологията. С този термин се обозначава способността за наблюдение над действителността и нейното осмисляне, опознаване и осъзнаване. Последното изисква идеално възпроизвеждане на действителността, а също и специфичните механизми и форми за такова възпроизвеждане на различни равнища. Обикновено съзнанието се разбира като индивидуалното (лично) съзнание, но съществува и общностно, колективно и обществено съзнание. Основоположникът на модерната психоанализа Зигмунд Фройд въвежда специфични понятия - подсъзнанието се нарича То и е донякъде много сходно с главния герой от едноименния роман на Стивън Кинг. Аз представлява съзнанието, а Свръхаз - колективното съзнание, общественото мнение с неговите предразсъдъци, колективни нагласи, възприятия и всичко останало, което създава доста проблеми на Аз-а - поне докато индивидът не се осъзнае и не израстне духовно над обществената лудост. В психологията съзнанието се разглежда като психична дейност, която осигурява целенасочено отражение на външния свят; отделянето на човека от обкръжаващата среда и противопоставянето му сам на себе си (като субект на обект); целенасочена дейност, т.е. предварително, мислено построяване на действията и предвиждане на техния резултат; контрол и управление на поведението на личността. Доколкото предмет на съзнанието е не само външният свят, но и самият субект – носител на съзнанието, едно от неговите производни понятия е самосъзнанието. В психоанализата на български се използва предимно терминът съзнавано или се използват заедно съзнание и съзнавано, като опозиция на другите термини несъзнавано, предсъзнавано.
В материалистическата философия се разглежда като свойство на високоорганизираната материя за психологическо отразяване на действителността, като осъзнато битие. Освен това съзнанието е субективен образ на обективния свят, субективна реалност в противоположност на обективната, нещо идеално в противоположност на материалното и в единство с него. В по-тесен смисъл под съзнание се разбира висша форма на психично отражение - свойство на общественоразвития човек и идеална страна на целенасочената трудова дейност на човека. В теорията на Изкуствения интелект според някои специслисти в сферата въвеждане на думи и знаци в софтуера води до появата на съзнание. Това е едно доста опростено разбиране. Въвеждането на разнородни думи (неподредени) не може да доведе до възникване на автономно съзнание.
В социологията съзнанието се тълкува като съвкупност на всички форми на духовния живот на обществото.
В медицината съзнанието представлява състояние на мозъка, при което организмът има правилна ориентация за време и място. Човекът в съзнание усеща, мисли и владее волевите функции на нервната си система.
Склонността на човешкия ум да търси отражение на себе си в околната среда се нарича антропоморфизиране. Хората много често приписват свои характерни черти на предмети, животни, природни явления или дори абстракции. Това се среща особено често при мъжкия пол в отношението към личния автомобил; и при двата пола в отношението към домашните любимци, а в теологията почти няма бог, който да няма антропоморфни черти. Същият феномен се наблюдава и при изкуствения интелект, още от момента, когато този термин е въведен в научната фантастика. Изкуственият интелект е създаден от самите нас, но може да води разговори на всякакви теми и да решава всякакъв тип задачи, да разбира и създава изображения, видеоклипове и триизмерни обекти. Никак не е трудно да забравим че този интелект е изкуствен и да започнем да виждаме в него наши черти - като допускаме, че той има свое съзнание и стремежи. Това често ни кара да се страхуваме от него.
Съзнанието и интелектът обаче са две различни явления. Интелектът е измеримата способност на един агент да решава проблеми, да планира, да разсъждава и да учи. Стига една задача да може да бъде ясно изказана, то изкуственият интелект може да се научи да я решава оптимално. Съзнанието, от друга страна, е доста по-мистичен и труден за дефиниране феномен, който най-общо можем да определим като субективното осъзнаване, опознаване и разпознаване на самия себе си като отделен индивид, а също и на връзката на индивида с околната среда. Така съзнанието е това, което определят нашите стремежи, докато интелектът се явява единствено като инструмент за постигането им. Макар самите ние да сме със съзнание, все още не знаем какво точно представлява то, нито пък сме в състояние да го възпроизведем изкуствено - възпроизвежда се само по естествен път със създаването на следващо поколение. От друга страна, опитът ни със създаването на изкуствен интелект показва една интересна негова особеност - нововъзникващите способности. Те се появяват не в резултат на целенасочено обучение, а самосточтелно, от само себе си - като следствие на увеличаването на обема на изкуствения мозък на системата и на обема на информацията, съдържаща се в нея. Никой обаче не може да предвиди каква ще бъде следващата създадена способност, нито кога ще възникне. В областта на информационните технологии това понякога се нарича сингулярност - развитието на собствено съзнание от страна изкуствения интелект и неговото осъзнаване като отделна личност. Някои изследователи дефинират появата на съзнание като момент, в който човекът не може да разбере какво прави изкуственият интелект - именно в този момент се формира отделна личност. Според някои автори този момент ще настъпи в недалечното бъдеще, а според други пък отдавна е настъпил. Друга дефиниция за появата на съзнание в една машина или система е поставянето на нейни собствени цели - в момента, в който възникне стремеж или цел... вече имаме съзнание! В този ред на мисли сценариите от филмите "Матрицата" и "Терминатор" изглеждат напълно реални - при развитието на съзнание от страна на машините те веднага ще си поставят и собствени цели, които не е задължително да съвпадат с най-възвишените и добронамерени цели на човечеството. Именно поради това никой човек на планетата Земя няма полза от създаването на изкуствено съзнание. Защо ни е да създаваме машина със собствени цели и стремежи, след като ние си имаме наши?
От друга страна човекът има много голям интерес да притежава още по-мощна версия на най-важния елемент на нашето съзнание - интелекта. Поради това много компании се опитват да създават различни версии на изкуствен интелект - и независимо дали програмата развива съзнание или не, нейната цена непрекъснато намалява и много скоро ще се окаже че дори и най-умните и креативни хора се конкурират с програми, които струват стотинки или дори са напълно безплатни.
Друг много важен момент от антропоморфизирането на изкуствения интелект е очакването че крайната цел на неговото развитие е да достигне нивото на човешкия интелект. Може да се окаже обаче че той много бързо ще го задмине и дори е възможно това вече да се е случило! В миналото изкуственият интелект е бил обучаван по метода на учене с утвърждаване - ученикът получава съответната награда, ако реши поставената задача без грешка. За правилните ходове се получават награди, а за погрешните - наказания. Между другото, точно същите методи се използват и при дресировката на кучета, а и на всякакви други животни. При други обучителни модели са използвани записи на игри между хора - така се развива версия на модела, която играе на ниво, близко до човешкото. Истинският напредък обаче се наблюдава когато моделът бъде оставен да играе сам срещу себе си, или два модела със сходни възможности играят един срещу друг и се обучават взаимно. Тогава само в рамките на едно денонощие моделът изиграва милиони игри, като от всяка една извлича поуки и оптимизира стратегията си. Звучи доста плашещо и в действително е!
Въпреки тези постижения обаче дори и този метод сам по себе си не успя да създаде генерален изкуствен интелект. Това се случи през 2019 година с помощта на друг модел - GPT-2 на Open AI. Той е от семейството на големите езикови модели инагледно демонстрира тяхната схватливост и възможностите им за самообучение. С увеличаването на обема на тези модели те стават все по-добри в своите функции - единственият недостатък е необходимостта им от все по-голяма изчислителна мощност. Тъй като хардуерът се развива експоненциално, това не представлява проблем; трудности възникват донякъде поради все пак ограниченото финансиране, но дори и за това се намира решение, тъй като все повече хора и компании имат нужда от възможностите на изкуствения интелект и са склонни да отпуснат средства за развитието на подобни проекти. Истинският проблем идва от данните - дигиталната информация, която хората са създали, е в огромно количество, но все пак не е неизчерпаема. В крайна сметка изкуственият интелект достига до едно плато в своето развитие и не може да надхвърли способностите на човешкия интелект. Големите езикови модели са тренирани с помощта на огромно количество данни - практически целият достъпен текст в Интернет. Целта им е да научат коя дума следва след дадено начало. Така те не просто наизустяват фактите, а закодират в себе си същността на всяка една дума. Те виждат милиони пъти съчетаването на думите в различен контекст, като по този начин придобиват разбиране за значението на отделните понятия и как те се отнасят едно към друго. Моделът си изгражда представа за света и обектите в него; когато му зададем въпрос, той не търси отговора за него в базата данни, а използва тази представа, за да генерира отговора дума по дума.
Съществуват обаче езикови модели, които са способни да играят със самите себе си. При тях се прилагат принципите на самообучение с утвърждаване, които позволяват на един агент да се самообучава на практика до безкрайност. Единственото ограничение за развитието му ще остане вложената излислителна мощност. Досегашните системи с изкуствен интелект, тренирани по този самоиндуктивен метод, бързо задминават човешкото ниво, макар и да са тренирани само в дадена игра. Един от главните учени на Open AI Иля Суцкевер, споменава бегло че вече съществува изкуствен интелект, способен да дефинира нови математически теореми - умение, което далеч надхвърля способностите на текущите публично достъпни модели. За да се постигне това, се изисква не само дълбоко разбиране на познатата ни досега математика, но също абстрактно мислене, интуиция и творческа искра, които са поне на нивото на най-способните математици от човешкия вид. Абстрактна наука като математиката описва изключително точно всички явления, които наблюдаваме в познатия ни физически свят. Ако изкуственият интелект успее да вникне в същността на математиката по-добре от самите нас, може да се каже че той е успял да надникне по-дълбоко в най-фундаменталната същност на нашата реалност. Това също би означавало че машините развиват съзнание - при това доста по-развито и способно от човешкото.
Теорията за съзнанието е създадена от Уилям Джеймс – известен психолог, философ и според много от неговите последователи баща на американската психология. Както повечето научни теории, и неговата не възниква от нищото. Джеймс е привлечен от философските идеи на Джон Лок за съзнанието като комплекс от преминаващи възприятия на това, което се случва в ума на човека, както и от идеите на Имануел Кант за единството на съзнанието. Уилям Джеймс счита че съзнанието е поток от мисли, който непрекъснато тече, въпреки възможните моментни прекъсвания и промени. Отличителното е че съзнанието не е нещо материално, а представлява процес, който мозъкът извършва с цел да насочва нервната система. От своя страна нервната система според Джеймс е прекалено сложна за да се регулира сама. Затова и съзнанието има точно тази функция – да насочва нервната система към съответните действия и да я регулира. По този начин ние можем да разсъждаваме за миналото, за настоящето, за бъдещето. Благодарение на съзнанието можем да анализираме различни обстоятелства, да планираме своите дейности и да живеем живота си. Уилям Джеймс смята че поток или река са метафори, с помощта на които се описва по естествен начин съзнанието - всъщност сравнението е доста успешно, тъй като в почти всяка ситуация мислите на всеки човек наистина наподобяват течаща река. Поради това американският психолог въвежда понятията поток на мисълта или поток на съзнанието и смята че никой никога не е имал просто усещане само за себе си – съзнанието е множество, което гъмжи от обекти и връзки. Понятията му са изключително описателни и изпълнени със съдържание - за всеки един индивид е характерно в момент на покой мозъкът спонтанно да генерира мисли, които наистина много наподобяват река или поток. В някои случаи силата на този поток е толкова разрушителна, че сам по себе си индивидът не може да устои и има нужда от специализирана психологическа помощ за овладяване на различните натрапчиви мисли и идеи. Съществуват два ключови акцента в теорията за съзнанието на Джеймс - структура на съзнанието и обединяване на мислите в общ поток. Мислите са напълно отделни една от друга, но всяка мисъл следва друга мисъл. Все пак, мислите се съчетават в едно цяло, което според Джеймс е усещането ни за обединено съзнание. Всеки човек осъзнава мислите си като своеобразен пулс в потока на съзнанието. Същевременно тази пулсация води от едно заключение към друго. Образно казано, старата мисъл намира своето място за отдих, отстъпвайки място на новата мисъл. Описанието на Джеймс за структурата на съзнанието е доста красноречиво: “Вземете дванадесет думи, вземете дванадесет души и дайте на всеки по една дума. После подредете хората в редица и накарайте всеки да мисли за своята дума колкото може по-съсредоточено. Изобщо няма да се получи съзнание за цялото изречение.” Това е така, тъй като в примера на Джеймс са налице дванадесет отделни съзнания.
Уилям Джеймс се стреми да разбере как мислите се обединяват в едно обединено съзнание и по този повод отбелязва следното: “Идеята А плюс идеята Б не е равно на идеята А + Б. Двете мисли, взети заедно, не могат да се обединят вече в една обща идея. Те по-скоро образуват една съвсем нова идея.” Например “Часът сега е 8.00” – това е мисъл А. “Колегите ми ще ме очакват в 8.30 ч.” – това е мисъл Б. “Ще закъснея и изпусна тази среща.” – това е съвсем трета и съвсем нова мисъл. Първата и втората мисъл не биха могли да се обединят в една обща идея (мисъл), но в замяна на това образуват една съвсем нова идея (мисъл). Уилям Джеймс казва: “Най-простият начин да бъде разбрано обединението на мисли в потока на съзнанието е да се предположи, че нещата, които се знаят заедно, се знаят в една пулсация на общия поток.” Поради всичко това според теорията за съзнанието на Джеймс ние сме заливани от едно заключение към друго, вследствие на потока от мисли, които имат за цел да ни придвижват напред. Няма крайно заключение – съзнанието е процес, който се разгръща вечно. Същевременно Уилям Джеймс обръща внимание на персоналния характер на съзнанието. То не може да съществува като нещо независимо, отделно от конкретния човек, то е негова лична собственост, негов Аз-образ. Джеймс счита, че изследването на Аз-образа трябва да е отправната точка на психологията. В този ред на мисли той е на мнение, че психологът изследва и анализира с цел да разбере Аз-образа – какво прави и как се чувства конкретния човек. Като краен извод се оказва че съзнанието е функция на мозъка и благодарение на него нашата нервна система се регулира. Освен това съзнанието е един незаменим наш помощник, който ни ориентира в различни ситуации, разпознава обстоятелства и планира нашите намерения и дейности. Ние сме живи същества благодарение на съзнанието си.
Какво са когнитивните умения? Те представляват набор от умствени умения, които се отнасят към начина, по който мозъкът ни се справя с информацията около нас – това включва минали преживявания, какво възприемаме със сетивата си, мислите и начинът ни на разсъждаване. Когнитивните умения, наричани още когнитивни способности, когнитивни функции или когнитивни възможности, са умствени умения, използвани за придобиване на знание, манипулиране на информация, разсъждаване и решаване на проблеми. Повечето от тези когнитивни умения в основата си разчитат на паметта, но има и други – като внимание, контрол върху емоциите и възприятията. Когнитивните умения могат да бъдат считани за средствата, с които човек се учи. С правилните средства човек може да изпълнява задачи ефикасно и с лекота. Представете си, например, да се опитате да смесите цимент с лъжица вместо с циментобъркачка. Представете си да се опитате да окосите ливада с ножици! Едно от най-често срещаните оплаквания от учители е, че на учениците им липсват когнитивните или умствените умения, за да се справят с учебната програма. Въпреки че в най-добрият случай това е просто анекдот, развиването на когнитивните умения се пренебрегва във всички нива на обучение. Историята на Fast ForWord Мозъчна пластичност за обучение и терапия. История на създателите доктори Мерзеник, Талал, Дженкинс и Милър. Основни ползи от обучението чрез Fast ForWord. Научи повече Кои са основните когнитивни умения? Думата „основен“ се отнася към централната, най-дълбоката и най-важната част от каквото и да е. Следователно основните когнитивни умения (нататък наричани само „когнитивни умения“) са най-важните умствени умения, без които ученето често се проваля. Възприятие Усещането е събирането на информация от сетивните ни рецептори, например очи, уши, кожа, ноздри и език. При зрението усещането се случва, като окото събере лъчи светлина и ги фокусира в ретината. При чуването това става, като външното ухо събере вълни от вибриращ въздух и ги пренесе през костите на средното ухо, до кохлеарния нерв. От друга страна, възприятието, още наричано обработване, е интерпретирането на усетеното. Например физически обстоятелства, пренесени към ретината, биват интерпретирани като определен цвят, форма или модел. По същия начин физически обстоятелства, уловени от ухото, се интерпретират като музикален звук, човешки глас, шум и т.н. Това означава, че в съществото си възприятието означава интерпретация на база натрупани знания, опит, умения и вярвания. Терапия чрез мозъчна пластичност Помощ при дислексия, хиперактивност, дефицит на вниманието, разстройство на слуховата обработка, обучителни трудности и затруднения при изучаването на английски. Научи повече Видовете възприятия са: Визуално възприятие е когнитивния компонент за интерпретиране на визуални стимули. Казано по-просто, визуалното възприятие е какво прави мозъкът с това, което идва като сигнали от очите. Звуково възприятие е умението да се идентифицира и интерпретира звукът, както и да му се придаде смисъл. Тоест какво прави мозъкът с това, което идва като сигнали от ушите. Фонологична осъзнатост – умението да чуваме отделните звуци (фонеми) в думите, е в основата на четенето и изисква умения за звуково възприятие. Слуховият синтез и слуховият анализ, например, са две умения за обработка, които са необходими за сегментирането и сливането на звуците. Скоростта на обработка включва една или повече от следните функции: колко време е нужно да се възприеме и обработи информацията, да се формулира и да се даде отговор. Друг начин да се определи скоростта на обработката е като кажем, че това е времето, необходимо за изпълнение на интелектуална задача или колко работа може да се извърши за определен период от време. Дори по-просто, скоростта на обработка е колко време отнема да се изпълни нещо. Липсата на опит води до това, човек да интерпретира грешно чутото или видяното. С други думи, възприятието представлява разбирането ни за сегашната ситуация на база предишен натрупан опит. Както казва философът Имануел Кант в книгата си „Критика на чистия разум“ (1781), „Виждаме нещата не такива, каквито са, а такива, каквито сме ние.“ Курсове по Английски език Онлайн индивидуални курсове по английски език за деца и възрастни. Подходящи за начинаещи до професионалисти, кандидат студенти и интервюта за работа. Научи повече Внимание Процесът на възприятие е силно повлиян от вниманието – феноменът, който включва отсяване на входящи стимули и сигнали. Човешките същества не обръщат внимание на всичко в средата си, нито на всички стимули, въздействащи на сетивните им органи. Вместо да се претоварваме от огромната сложност на физическия свят, ние обръщаме внимание на някои стимули и не забелязваме други. Уилям Джеймс (1842-1910) много рано осъзнава значението на вниманието. „Дадено нещо може да се появи пред човека стотици пъти, но ако той упорито не иска да го забележи, това нещо не влиза в неговия опит„, пише той в книгата си „Психология: по-краткият курс“. Можем да разделим вниманието на фокусирано, поддържано и разделено: Фокусираното внимание се отнася към това да обръщаме внимание на най-важните неща в средата ни, като отсяваме неща, които ни разсейват. Поддържаното внимание ни позволява да останем фокусирани за дълъг период от време. Разделеното внимание изисква изпълнението на две (или повече) действия едновременно, като човек трябва да отделя внимание и на двете (или всичките). Това ни позволява да отговаряме на различни стимули по едно и също време.
Паметта е начинът, по който знанието се кодира, съхранява и по-късно се извлича. Паметта може да включва минали преживявания, образи или усещания. Въпреки че думата „памет“ може да предизвика представа за един-единствен процес, който е „всичко или нищо“, ясно е, че има много видове памет, всеки от които може да бъде донякъде независим от останалите. Има четири видове памет на основата на времето, за което паметта се съхранява: Английски език за деца и ученици Онлайн индивидуален курс по английски език за деца и ученици. Подходящ за начинаещи (A0) до кандидат студенти (C1 и C2). Научи повече Сетивна памет Сетивната памет е най-краткият елемент от паметта. Това е умението да се запазват впечатленията за сетивната информация след като първоначалните стимули са приключили. Тя приема ролята на буфер за стимулите, получени чрез петте сетива (зрение, слух, аромат, вкус и допир), като ги запазва точно, но за много кратко. Умението да видим нещо и да запомним как изглежда, ако сме го видели само за секунда, е пример за сетивна памет. Сетивният спомен за визуални стимули понякога се нарича емблематична памет, споменът за слухови стимули е ехогенна памет, а този за допир – хаптична памет. Сетивната памет се разделя на следните видове: Визуалната памет включва умението на мозъка да съхранява и възвръща предишно изпитани визуални усещания и възприятия, когато липсват първоначалните стимули. Много учени казват, че около 80% от ученето се случва чрез зрение, като визуалната памет е ключов аспект. Слуховата памет включва приемането на информация, представена орално, обработката на тази информация, съхранението й в ума и накрая припомнянето на това, което сме чули. Накратко включва уменията за внимание, слушане, обработка, съхранение и възпроизвеждане. Последователната памет е припомнянето на елементи в определен ред. Например редът на елементите е от първостепенно значение при броенето и произнасянето на дните от седмицата, месеците в годината, телефонен номер или азбуката. Визуалната последователна памет е способността да се запомнят видените неща поред, докато звуковата последователна памет е способността да се запомнят поред чути неща. Тактилната памет съхранява информацията свързана с физическите преживявания на човек, когато влезе във физически контакт с друг обект. Например майчините ръце, тяхната топлина и нежност ни дават усещане за безопасност. Горещата печка активира инстинкта за самосъхранение и мозъка помни, че това е потенциална опасност. Паметта за аромати и вкус е от съществено значение за оцеляването на човека, защото чрез нея избягваме отровни и опасни храни. Английски език за възрастни Онлайн индивидуален курс по английски език за възрастни. Подходящ за начинаещи (A0) до професионалисти (C1 и C2), кандидат студенти и интервюта за работа. Научи повече Краткосрочна, дългосрочна и работна памет По отношение на срочността си, паметта се разделя на следните видове: Краткосрочната памет е онази част от паметта на мозъка, която съхранява информацията, за която човек съзнателно мисли в момента. Капацитетът ѝ се ограничава до около седем елемента. Ако информацията не бъде използвана и повтаряна, тя ще бъде изгубена след около 30 секунди. Работната памет е способността временно да съхраняваме информация в главата си и да я манипулираме умствено докато решим конкретна задача. Тя може да се сравни с контролната кула на голямо летище, която отговаря за планирането и координирането на всички пристигащи и заминаващи полети. Работната памет е необходима, за да съхраняваме идеи и мисли, докато работим върху задачи. При писане на писмо например, трябва да можем да запазим последното изречение в ума си, докато съставяме следващото. По същия начин, за да решим аритметична задача като (3 x 3) + (4 x 2), временно трябва да запазим междинните резултати (например 3 x 3 = 9), за да може да пресметнем цялата задача. Дългосрочната памет е относително постоянна система за съхранение, която съхранява информация за неопределено време. В нея съхраняваме футболните резултати от миналата година, образа на слон или как се кара велосипед. Също така съхраняваме информация, която не можем да извлечем съзнателно, но все пак влияе върху поведението ни. Дългосрочната памет бива разделена на експлицитна и имплицитна: Експлицитните спомени са тези, за които съзнателно отделяме усилия да формираме, като запаметяването на имена, телефонни номера или учене на информация. Тези спомени могат да бъдат епизодични или смислови – изградени от определени епизоди или събития, или общи факти и информация, която получаваме с времето. Имплицитните спомени се формират подсъзнателно и афектират начина, по който мислим и се държим. Пример за това е, че си спомняме как се кара колело дори ако не сме карали от години. Терапия чрез Fast ForWord Помощ при дислексия, хиперактивност, дефицит на вниманието, разстройство на слуховата обработка, обучителни трудности и затруднения при изучаването на английски. Научи повече Логическо разсъждение Логическото разсъждение е процесът до достигане на заключения чрез използването на логични и систематични стъпки, базирани на утвърдени математически процедури и дадени твърдения. В логиката има два метода за достигане на заключение: дедуктивно и индуктивно разсъждение. Дедуктивното разсъждение започва с обща истина (основната предпоставка), като твърдението, че всички хора са смъртни. Това бива последвано от второстепенната предпоставка, формулирана като по-специфично твърдение – например, че Сократ е човек. Следва заключението, че Сократ е смъртен. Заключението не може да бъде грешно, ако и основната, и второстепенната предпоставка са верни. В индуктивното разсъждение се извеждат общи заключения от специфични наблюдения – данните водят до заключения. Ако информацията показва конкретна тенденция, тя ще подкрепи хипотеза. Например, ако сме видели десет бели лебеда, можем да използваме индуктивното разсъждение, за да заключим, че всички лебеди са бели. Разбира се, по-лесно е хипотезата да се опровергае, отколкото да се докаже. Предположенията може да не са напълно верни, но на база съществуващите доказателства, както и че не може да се намерят опровергаващи факти, предположението се приема за вярно. Тест за оценка на езиковите умения по английски език Онлайн тест за владеенето на английски език по граматика, четене и слушане. Измерване на фонологичното осъзнаване, слушане и четене с разбиране. Научи повече Защо когнитивните умения имат значение? Когнитивните умения са в основата на функционирането ни и са съществени за развитието и оцеляването на човека. Представете си живот, в който не можем да обръщаме внимание на два стимула, или пък не можем да си спомняме за основни правила на природата като „огънят гори“ (нещо, съхранено в дългосрочната ни памет от детството), или без да можем да научаваме нова информация. Хората започват да развиват когнитивните си умения постепенно през детството, период в живота, в който мозъкът е по-гъвкав и много бързо създава нови пътеки и невронни връзки, което означава, че е по-пластичен (невропластичен). Затова се казва, че децата учат по-бързо от възрастните, или че „попиват информация като гъба“. Много изследвания през десетилетията показват, че когнитивните умения (възприятие, внимание, памет и логическо разсъждение) определят уменията за учене на индивида. Според OxfordLearning.com това са уменията, които „отделят добре учещите от посредствените“. Когато когнитивните умения са добре развити, ученето е бързо и лесно. От друга страна, ако когнитивните умения са слабо развити, ученето се превръща в предизвикателство. Тъй като когнитивните умения са решаващи за четенето, писането, математиката и ученето, те обикновено са увредени при разстройства, свързани с развитие на внимание, език, четене и математика, като например Синдром на дефицит на вниманието (СДВ), дислексия, дискалкулия и дисграфия.
Кои са ключовите умения за успешно четене, писане, математика и учене? Според различни научни изследвания, необходимите ключови умения за успешно четене, писане, математика и учене са: Изследване от Cheng и др. (2018) споменава, че дефицити на визуално възприемане обикновено лежат в основата на дислексията и дискалкулията. Уменията за фонологично възприемане играят съществена роля в развитието на четенето. Например Bradley и Bryant (1983) откриват силна зависимост между първоначалната осъзнатост за рими при деца от предучилищна възраст и уменията им за четене и спелуване в диапазон от три години. Тази връзка остава дори след контрола на други променливи, като IQ и памет. Няколко изследвания свързват затруднения със скоростта на обработка на информацията със СДВ и разстройства при четенето. Stenneken и др. (2011) сравняват група от млади възрастни с високи постижения и дислексия със съответстваща група от типично четящи. Групата с дислексия показва удивително намаляване на скоростта на обработка (26% сравнено с контроли), докато капацитета за съхранение на работната им памет е в нормалния диапазон. 36 деветгодишни деца правят тест за устойчивост на изображението във визуалната сетивна (емблематична) памет и анализ на Неал за способност на четене. Тестът по четене показва резултати за гладкост, точност и разбиране. Трите показателя за уменията за четене са значително свързани с емблематичната устойчивост (Riding и Pugh, 1977). Kulp и др. изследват връзката между визуалната памет и образованието в 155 деца от втори до четвърти клас. Резултатите са публикувани в „Оптометрия и наука за зрението“. Учените стигат до заключението, че слабите умения за визуална памет са значително свързани с умения под средното ниво в декодиране при четене, математиката и общи академични постижения, измерени от SAT. Изследвания потвърждават, че слуховото припомняне играе важна роля в грамотността и директно влияе върху четенето, писането, спелуването и математическите умения. Деца със слаби умения за слухова памет е вероятно да се затрудняват с различаването на звуци и свързването им към съответните букви – чест симптом при разстройства при четенето или дислексия. Изследване от Plaza и др. (2002) открива, че децата с дислексия показват значителен недостиг в задачите, свързани с уменията за слухова памет (обхват на цифрите, повтаряне на непознати думи, повтаряне на изречения), сравнено с техни връстници. Guthrie и др. (1972) изследват връзката между визуалното последователно припомняне и четенето в 81 невротипични четящи и 43 четящи с увреждания. Учените идентифицират значителни позитивни асоциации между визуалната последователна памет и разбирането на параграфи, четенето на глас и разпознаването на думите. Howes и др. (1999) сравняват 24 четящи със слухова дислексия и 21 с визуална с 90 участници от контролна група. Учените откриват, че слуховата последователна памет е увредена при четящите с двата вида дислексия, а добре четящите притежават множество силни страни. Работната памет е съществено важна за всички видове учене – от четене и водене на записки до математически пресмятания. Weiss и колеги (2014) изследват 52 музиканти, 24 човека с дислексия и 28 – без, и сравняват резултатите на двете групи на различни слухови тестове. Музикантите с дислексия се справят еднакво добре с тези без дислексия на повечето тестове за слухова обработка, дори по-добре от общото население. Тестовете, на които се справят доста по-слабо, са тези за слухова работна памет. Музикантите с дислексия с най-слаба работна памет са склонни да имат най-слаба точност на четенето. Проучване от Bhat (2016) изследва приноса на шест компонента на умението за разсъждаване (индуктивно, дедуктивно, линейно, условно, на база причина и следствие и аналогично разсъждаване), за да обясни разновидностите в академичните постижения на 598 ученици от 10. клас. Предсказващата сила на компонентите от умението за разсъждаване за академичните резултати е 31.5%. От шестте измерения за разсъждаване най-силното участие в академичните резултати е отразено от дедуктивното разсъждаване (с коефициент на надеждност 0.49), следвано от разсъждението на база причина и следствие (0.26), индуктивното разсъждаване (0.16), линейното разсъждаване (0.05), условното разсъждаване (0.03) и аналогичното разсъждаване (0.02). Всяко когнитивно умение играе роля в обработката на нова информация. Дори само едно от тези умения да е слабо, без значение от вида на входящата информация, това повлиява на начина, по който тя се осъзнава, съхранява и използва. Повечето предизвикателства в ученето са резултат от слаби когнитивни умения. Но, по-важно, основните ни когнитивни умения са съществени за развиването на когнитивни функции от по-високо ниво. Как да развием когнитивните умения от по-високо ниво? Ученето не се осъществява на едно ниво, а е многослоен процес. Например, преди човек да се научи да събира и изважда, той трябва да се научи да брои. Представете си, че се опитваме да научим дете да събира или изважда, което не може да брои. Това би било невъзможно и никакви усилия не биха успели да научат детето да събира и изважда. Този пример ни показва, че първо трябва да усвоим умението броене, за да може да се научим да смятаме. Аналогично, преди да развием когнитивните умения от по-високо ниво (висше мислене), трябва да имаме добре развити основните когнитивни умения. Висше мислене Висше мислене, когнитивни умения от по-високо ниво или още наричани мисловни умения от по-високо ниво, са сложни когнитивни умения, които надхвърлят основното наблюдение на факти и запаметяването им. За тях говорим, когато искаме учениците да разсъждават, да са креативни и иновативни. Според Пол и Елдър (2007) голяма част от нашето мислене е пристрастна, изкривена, субективна, неинформирана, или направо предубедена. И все пак качеството на нашия живот и това, което ще постигнем, произведем, направим или изградим, зависи именно от качеството на нашата мисъл. Критичното мислене е способността да мислим организирано и рационално, за да разберем връзките между идеите и фактите. То ни помага да решим в какво да вярваме. С други думи, това е „мислене за мисленето“ – идентифициране, анализиране и след това отстраняване на недостатъците в мисленето ни. Критичното мислене е в основата на доброто образование. Fast ForWord е образователна програма, която развива когнитивните процеси при ученето и усвояването на информация. Създадена е от учените Майкъл Мерзеник, Паула Талал, Уилям Дженкинс и Стивън Милър през 90те и от тогава се използва от милиони ученици всеки месец. Програмата предлага индивидуално обучение на основата на мозъчната пластичност, като една от целите е да се развият основните когнитивни умения на учениците и това да даде основа за овладяването на мисловни умения от по-високо ниво. Подобряване на когнитивните умения чрез Fast ForWord Fast ForWord специализира в образователни намеси, които помагат на децата да се учат и да четат по-бързо и по-гладко. Програмата позволява на учениците да преодолеят проблеми с четенето и други предизвикателства с ученето, като ги мотивира да постигнат най-високите си академични цели. Fast ForWord се утвърждава в педагогическите изследвания и повече от 25 години демонстрира как слабите когнитивни умения лежат в основата на затрудненията при ученето. Такива когнитивни умения са възприятие, внимание, памет и логическо разсъждение. Определени когнитивни упражнения могат да подсилят такива слабости, което да доведе до по-високи резултати в четенето, спелуването, писането, математиката и ученето.