Болката според Международната асоциация за изучаване на болката е неприятно сетивно и емоционално преживяване, свързано с актуално или потенциално увреждане на тъканите. Тя е най-ранният симптом на увреда на тъканите или на заболяване. В този смисъл болката представлява полезен сигнал за организма на човека и животните - тя показва че някъде в тялото има проблем, за решаването на който следва да бъдат предприети необходимите мерки. Човекът търси медицинска помощ, а животните се скриват на безопасно място до отминаването на проблема - тъй като един увреден организъм има по-малки шаносве за оцеляване в една потенциално враждебна околна среда. Растенията, гъбите и едноклетъчните живи организми не изпитват болка - или поне до момента няма описан подобен феномен. Информацията от болковите рецептори се пренася чрез гръбначния до главния мозък. Рецепторите са разположени както по кожата, така и по всички вътрешни органи, стави, кости, сухожилия, мускули, зъбната пулпа, кръвоносни съдове и мозъчни обвивки.
Като защитен механизъм на тялото болката предизвиква физиологична реакция, насочена срещу болезненото усещане и потенциалния увреждащ фактор за организма. Освен това болката представлява и механизъм на обратна връзка, свързан с обучението - животните бързо разбират че някои техни действия водят до болка и спират да ги извършват. Този прост принцип се използва при дресировката на различни животни, въпреки че много изследователи и най-вече природозащитни организации го отричат тотално. Ловните кучета дори развиват страхови неврози при употребата на нашийници, които дистанционно генерират електрически импулс при нежелани действия от страна на животното. Различни видове бойни кучета реагират крайно негативно на насилие от страна на стопанина им - кучето изпитва огромен респект пред човека и всяка проява на насилие става причина за усещане за вина и страх.
Разновидностите на болката са следните:
Остра болка - нарича се още ноцицептивна болка. Причинява се от прекалено силното дразнене на болковите рецептори и аферентните сетивни пътища на периферната нервна система от различни фактори: механични (травма, порезна рана, разтягане на сухожилие или мускул), термични (изгаряне, измръзване), химични и възпалителни - артрит, миозит, неврит, полиневрит и други. Тъканното увреждане от възпалително, механично, химично или термично естество води до освобождаването на различни алгогенни субстанции. Острата болка се определя по степента на нейната продължителност. Тя може да трае минути, часове, до няколко дни, като в най-общия случай се лекува доста по-лесно. Третира се с неопиоиден аналгетик (например ибупрофен)
Невропатичната болка се различава от ноцицептивната, тъй като включва нарушение в невронната структура. Възниква в резултат от заболяване или нараняване на самата нервна тъкан. Това може да наруши способността на сетивните неврони да предават информацията към таламуса коректно. Мозъкът интерпретира болкови стимули, за които няма очевидна причина. Болката може да възникне и в отсъствието на конкретно нараняване, ако самите ноцицептори и сетивните пътища не функционират правилно. Централна болка Съществува и централна болка, която се генерира в мозъка поради някаква форма на лезия и е трудна за лекуване. В много редки случаи е възможно болката да е породена от психично заболяване.
Хроничната болка може да няма конкретна причина или да е свързана с развитие на определено заболяване. Понякога такава болка има психосоматична или психогенна причина. Към хронична болка обикновено се отнася такава, която продължава над 6 месеца. Причината, степента и силата, както и специфичните симптоми варират. Понякога неуспешното лечение на острата болка може да доведе до хронична. Според източника и свързаните ноцицептори болката се дели на два типа - повърхностна и соматична болка. Повърхностната се причинява се от нараняване на кожата или покривните тъкани (порязване, одраскване, изгаряне). Кутанните рецептори окончават точно под кожата и поради високата концентрация на нервни окончания, стимулирането им води до точно локализирана и краткотрайна болка. Соматичната болка произхожда от сухожилията, ставите, костите, кръвоносните съдове, както и от самите нерви. Детектира се от соматични ноцицептори. Поради оскъдния брой рецептори по тези места, болката е слабо локализирана и притъпена и продължава по-дълго от повърхностната. Причинява се от навяхвания, изкълчвания и счупвания.
Висцералната болка е от вътрешните органи. Висцералните ноцицептори са локализирани в органите и телесните празнини. Те са с много ниска концентрация и болката обикновено е много продължителна и по-силна от соматичната. Локализацията ѝ е изключително трудна. Често усещането за висцерална болка е локализирано в отдалечена от нараняването област. Например при миокардна исхемия усещането може да възникне под формата на тежест в областта на гръдния кош или болка в лявото рамо, ръка и дори длан. Тази болка може да се обясни с факта, че висцералните болкови рецептори могат да възбудят и неврони в гръбначния мозък, които се възбуждат от рецептори в покривните тъкани. Фантомна болка в крайниците Усещане за болка от ампутиран крайник или от крайник, чиято чувствителност е прекъсната.
Болката се различава по сила и продължителност. Прагът на болката варира в широк интервал при различните индивиди. Локализацията на болката може да бъде трудно дефинируема поради нейния дифузен характер. Вродената нечувствителност на болка – аналгезия, е много често причина за физически травми. Нечувствителност на болка може да е резултат и от различни нервни поражения, например при проказа.